Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Из „Обясненията на една нормална” [експериментално]
§ с к у ч н о п и с а н е
Лунният гарван се излюпва от слънчево яйце.
Възнася се към заоблените клетки до най- мекото възвишение
в погледа ми.
Представям си пръсти обвили писец и виолетово прозаично влюбване;
бели нощи, краищата на света и повик на жаби
в съня на северни ледници...
§ е д н о в р е м е н н о с т
Със зимата започнаха действията насочени отгоре надолу. Свличам
бемоли от пътища като риза от късно-есенен мъж.
Тревите помнят босоногия вятър, който боядиса
рамките на всички прозорци в дъждовно. Колко много приличат
пороите му на самотни пътници, когато ветровете остават без дом
и накланят нощните стомни към покрива над балкона. Нима подлежат осъмванията ми на предвиждане?
Непредвиденият сън гази в глухи локви, безмажорен е,
почти невидим.
Със зимата започвам да събличам мебелите и се превръщат стаите
в снежни поляни.
Усилва се неопределеността на възприятията до плътно насищане.
Забелязвам понякога колоните от свързали се облаци и хълмове,
докато поглеждам празните си безименни пръсти...
И как по жиците единствено звездите са накацали.
Със зимата.
§ б л и з о с т
Само матовото слънце да разбира окончанията в скрежните ми сънища!
Очите си и всички тях обръщам неусетно с дъх към теб.
В малцови безредия пониква музика,
чиято хармоничност не разбирам,
но е толкова внезапно еластична,
че времето изглежда трънче изходност.
Вдигат се форми от въздух
като сиенитни хора в зелена градина. Рушат се
неочаквано,
а край зрънцата поникват цветя и дървета.
Приличат на островърхи масиви от истина, но са повече безреални.
Една любов ли,
странен мой,
имам...
§ н е о ч а к в а н о с т
Защото те обичам недоказано, сърцето ми е с формата на твоето.
Защото разбираме колко различно-солени са всички слънца,
които лепим върху черното одеало на безбрежие, в което се имаме.
Но се нямаме толкова истински, че не знам далеч ли живяхме
или близко загивахме.
Не искам да те докосвам. Обичам тази космичност, отнемаща
нас от посоките. После ни разкъсва на парчета. А аз намразвам
думите си.
Всеки ще бъде обичан, малко ще застанат до болката с жертва.
Никой не беше готов. Които чуха, отидоха си. В полунощ
станахме чисти и трябваше да измием света, но ти не можеше
да заспиш.
Внезапна логичност.
§ к р а й н о с т
И пренебрегвам дисбаланси. Ровя се в пространства,
докато запеят дъждовете ти в септет.
Нагазвам в ритъма на няколко тръпчиви капки и съм като тях.
Съмнително прозрачна. Хвърлям влажна пръст с лице към вятъра.
И колкото поискам ще търкалям лудия си смях по тихото
в звездите ти.
Не ме затопля никоя причина, която ще ме смазва от обичане.
Щом лунно мляко от последната се плиска
по хълмовете незаспивали в ръцете ти. Ще си отивам както идвах.
Никога.
Страстта ми към високите хармонии, събрала в сто чувала плитчини
залита в сласт по дъното на мозъка ми и забива шиповете си
в основите на врялата защита. Самоизяжда се, самоприспива
и се самопали.
§ в р е м е н н о с т
Когато спрат дъждовете в края на минала есен,
от всички потоци, които ще тичат по хълма с червените листи
един ще ме вземе.
Когато го търся, преди да намеря в сърцето си капка от негови мисли,
преди да знам, че го помня. Преди да си спомни, че сме се срещали.
Прозорецът бързо се сменя с картините. Отвътре каквито сме,
такива ще бъдем в очите на птиците.
Умиращи под есенно слънце хортензии. Пречупени. В лунно-неонови
орбити.
Камъните в кръвта ми са временни. Бременни светли пътеки
дълбаят вселени в лицето ми. Някой почти не ме е обикнал
и аз
почти не съм влюбена в липсващ.
Чувам смеха на ръба, който удря звездите и плачът на кълбото
с приписана форма. А всичко след тях едновременно
в енергийна отвъдзвучна хармония.
Не се разпознавам в нозете на стълбове. Не съм в ръце от стъкло
и в стени. Никой не знае как протичам. Някъде под около
рисувам топли длани над мисъл. Усеща ме гарванът на тавана.
Съществувам,
където ме няма.
Публикувано от BlackCat на 14.01.2007 @ 06:39:38
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Из „Обясненията на една нормална”" | Вход | 11 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Очи. от regulus на 14.01.2007 @ 07:12:10 (Профил | Изпрати бележка) | По жиците гаван внезапно гарвану око не вади! :) |
Re: Из "Обясненията на една нормална" от infinity на 15.01.2007 @ 04:45:27 (Профил | Изпрати бележка) http://www.lyricalbalcony.blogspot.com/ | "Загатнат щрих, въздушно разтворим,
намерен образ с точност до сантим.
О, нищо по- добро от песен сива -
Неяснотата с Точността се слива"
.. Верлен, разбира се:) |
]
Re: Бемол. от regulus на 15.01.2007 @ 22:49:42 (Профил | Изпрати бележка) | Дори и бемол на вади! Гарванът. :) |
]
Re: Из "Обясненията на една нормална" от infinity на 21.01.2007 @ 03:26:58 (Профил | Изпрати бележка) http://www.lyricalbalcony.blogspot.com/ | ако по жиците гарван внезапно гарвану око и дори бемол не вади, то най- вероятно въпросния е или безобразно бял или разчита на постепенните осакатявания))))
из "Гарванови размишления" :) |
]
Re: Из „Обясненията на една нормална” от Vedrusa на 14.01.2007 @ 09:41:37 (Профил | Изпрати бележка) | Адмирации! |
]
Re: Из „Обясненията на една нормална” от pafka на 14.01.2007 @ 12:24:29 (Профил | Изпрати бележка) http://pafffka.blog.bg/ | а до мен стигна ето това, като ехо :
Лунният гарван се излюпва от слънчево яйце.
Представям си пръсти обвили писец и виолетово прозаично влюбване;
бели нощи, краищата на света и повик на жаби
в съня на северни ледници...
Непредвиденият сън гази в глухи локви.
Тревите помнят босоногия вятър, който боядиса
рамките на всички прозорци в дъждовно. Колко много приличат
пороите му на самотни пътници, когато ветровете остават без дом
и накланят нощните стомни към покрива над балкона. Нима подлежат осъмванията ми на предвиждане?
В малцови безредия пониква музикa.
Забелязвам понякога колоните от свързали се облаци и хълмове,
докато поглеждам празните си безименни пръсти...
Защото те обичам недоказано, сърцето ми е с формата на твоето.
Защото разбираме колко различно-солени са всички слънца,
не искам да те докосвам. Обичам тази космичност, отнемаща
нас от посоките.
А после намразвам думите си.
И пренебрегвам дисбаланси. Ровя се в пространства,
докато запеят дъждовете ти в септет.
Нагазвам в ритъма на няколко тръпчиви капки и съм като тях.
Съмнително прозрачна. Хвърлям влажна пръст
с лице към вятъра.
Ще си отивам както идвах. Никога.
Когато спрат дъждовете в края на минала есен,
от всички потоци, които ще тичат по хълма с червените листи
един ще ме вземе.Камъните в кръвта ми са временни.
Бременни светли пътеки дълбаят вселени в лицето ми.
Не се разпознавам в нозете на стълбове.
Усеща ме гарванът на тавана.
Съществувам, където ме няма.
...
неопитомено въображение, поздрави:)
|
Re: Из „Обясненията на една нормална” от infinity на 15.01.2007 @ 04:53:51 (Профил | Изпрати бележка) http://www.lyricalbalcony.blogspot.com/ | paf.. ,до теб и една точка да беше стигнала като ехо, заслужавало си е публикуването
и да.. това ехо ме впечатлява повече от източника!
п.п. не ме ли нарече дивак по- горе;))))
неопитомени благодарности:) |
]
Re: Из „Обясненията на една нормална” от pafka на 15.01.2007 @ 17:05:30 (Профил | Изпрати бележка) http://pafffka.blog.bg/ | дива градина те нарекох,
с всякакви аромати и цветове, съвсем по мой вкус:)))
радвам се много, че ехото ти хареса |
]
]
Re: Из „Обясненията на една нормална” от butterfly на 14.01.2007 @ 14:12:28 (Профил | Изпрати бележка) | Много красиво съчетание на музика, изобразително и поезия. Ако можеше някой да нарисува или да го ушие, щеше да се получи нещо като "Ифигения", или "Хитлеровата зима", що се отнася до музиката, не знам в ушите ми прозвучава веднага Чайковски, или може би Шопен.
Поздрав, infinity! Благодарности! |
Re: Из „Обясненията на една нормална” от infinity на 15.01.2007 @ 05:00:43 (Профил | Изпрати бележка) http://www.lyricalbalcony.blogspot.com/ | благодаря ти, butterfly! със сигурност ми правиш огромен комплимент! но ако трябва да си изляза от кожата и да преценя какво би вдъхновило подобен текст ще посоча неокласици като Хиндемит и Прокофиев може би..; сюрреализма на Жоан Миро или защо не Рене Магрит.., а поезия.. аз горе не виждам, но читателските мисли са уважени :)
знаеш ли колко много искам да мога да пиша белетристика?!)))
радвам се, че намираш текста синтезиран:) |
]
Re: Из „Обясненията на една нормална” от Marta на 14.01.2007 @ 19:53:32 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | отнемаме се от този свят, за да населим онзи - фантазния
заради неочакваност на съществуването
богат свят те населява, инфинити
|
]
Re: Из „Обясненията на една нормална” от _helena на 16.01.2007 @ 19:21:11 (Профил | Изпрати бележка) | Нормална- друг път. Освен ако не са нечии други обяснения, но и така да е- не ми се обяснявай, а ме чакай в 6 без 10 знаеш къде;) |
Re: Из „Обясненията на една нормална” от infinity на 21.01.2007 @ 03:37:42 (Профил | Изпрати бележка) http://www.lyricalbalcony.blogspot.com/ | хахаха сто процента ще закъснея, не за друго ами докат се обясня по пътя))))
веднъж обаче стигна ли няма спиране:)
(тази е най- нормалната от всички (н)ми.. тук сме много и при нас е весело;))) )
в този ред на мисли да се резервира цялото пространство .. там дето ще се срещаме
знам къде:)
|
]
Re: Из „Обясненията на една нормална” от Izabella на 18.01.2007 @ 09:21:02 (Профил | Изпрати бележка) | Всеки един цикъл/или не знам как точно се нарича, надявам се разбираш/, на мен ми прилича на малко изящно бижу, което дълго, много дълго се помни. Аз лично не бих се разделила с него, поне не и в близко време:)
Особено ми хареса твоят "късно-есенен мъж", който почти видях, или чух съвсем ясно.
Усетих и "босоногия вятър", така прелестно рисуващ. Имам чувството, че "накацалите звезди по жиците" се запечатват в мислите ми още докато ги чета:)!
Страшно докосващо и близко ми звучи констатацията -" Но се нямаме толкова истински, че не знам далеч ли живяхме
или близко загивахме."
А краят е като "черешката на тортата", която аз бих нарекла- "в търсене на себепознанието'.
Ох, че се отплеснах.
Отдавна не съм се вълнувала толкова силно от прочетеното, за което благодаря:)
|
Re: Из „Обясненията на една нормална” от infinity на 21.01.2007 @ 03:55:23 (Профил | Изпрати бележка) http://www.lyricalbalcony.blogspot.com/ | колко детайлен коментар,
тези са ми любими!
Благодаря ти, Изабела!
може и цикли да се нарекат, да и много се радвам, че си намерила нещо за себе си, по- голямата част от мислите са това което наистина чувствам, друга част искам да чувствам, но всичко е едно кратко пътуване.. с влак:) на мен специално ми носи удовлетворение, че се опитах да го запазя за по- дълго!
"късно-есенния мъж" е по- скоро зимен, но обожава да го дразня:), босоногия вятър е пролетен и е част от него, звездите по жиците са дъждовни капки. Онова което ти звучи близко е една хронична раздяла със.. себе си и края, където склонността ми към убийство на настояще
със спомени или мисли за бъдеще надделява..
отново благодаря за коментара ти!!! |
] | |