автор: illusion

Сълза
от пазвата на цвете
под пръстите ми стене,
във тръпките на сластна,
нежна кожа, потъвам
в междухълмието онемял.

В настръхналите върхове
устни жадно впивам,
арпежно вик от сладка болка
по вените ми се разлива.
Дивашки танц
от страст необуздана
тялото ми пори,
притихвам
от дъхавото утро
на момиче обладан.
За миг съм цял, вселена съм,
на себе си началото
в центъра на план божествен…
Очи в очи на дръзката
й женственост със извора,
аз винаги съм девствен!