автор: spirit

Залиня душата и нещо закрета
от разни житейски проблеми,
обраха ме, жално рече ми, клетата,
кажи ми, защо все на мене?...

Предаде ме онзи, когото обичах…
Крадец на мечти се оказа.
Взе всичко ценно и от приличие
торба лъжи само остави ми…

Ала заблъска сърцето с юмрука си,
от яд ще се пръсне и плаче :
Лоша стопанка си, вика, не случих,
от днес ефективно съм в стачка.

Туптя като лудо, ми рече, пренасям
и ти сгрявам кръвчицата лично,
а напоследък работя с прескачане
и взех да излизам от ритъм.

Хайде, хазяйке, отваряй вратата,
и пускай ме вън да изляза
или пък бързичко си сменяй душата,
че тая взе нещо да страда.

Работя си аз нон стоп без умора,
а тя на любов се надява….
Казвай й вече, че съм разстроено
и ще я пратя при дявола.

Отвърнах му, споко, я по-културно,
все пак душата е дама,
смъртно ранена и страдаща бурно
поради грозна измама.

Бре, че беля си докарах със двамата!
Ала намерих му лека -
лично лекувам с поезия дамата,
него пък водя на лекар.