автор: Merian

Докато
още ми е светло и по мръкнало.
Докато меря времето
със птичи писъци.
Докато тръпки ме побиват
и настръхвам,
от чужди думи,
сплетени в безсъници.
Докато някой непознат
ми е приятел.
Докато вярвам
във изчезване на белези.
Докато тихо, много тихо е в душата ми
ще тръгна.
Някому са нужни
очите ми, препълнени с не - делници.

Един.
Един когото не познавам още
ме е разказал със любов
пред вятъра.
Изпратил ми е хиляди предвестници.
По книжни гълъби.
В очи по хвърчилата.
Рисувал ме е с капчиците злато
от ручеите,
текнали от мисъл.
Дарил ми е крила.
И имам на земята
тепърва да откривам своя смисъл.

Докато имат сила още думите
ще тръгна.