Тази сутрин се събудих
единствено за да откъсна
100 милиона теменужки
с които да покрия
всеки сантиметър от леглото ти.
Накъсах цяла грамада теменужки
и помислих
"Господи,това е грамада
от сълзите на Твоята маика.
Набрах ги
за да срещнат две очи
загубили сълзите си
набрах ги
за да оставят влага
и надежда в тях"
Разпръснах 100 милиона теменужки
около двата диаманта сред миглите
до двата ахата на устните
и малки капчици роса
като захар се стопиха на челото ти.
В сърцето ми заваля
радостен дъжд
почуствах се свободен;
можех да отворя прозореца
и като птица да полетя.
Но това бе моето гнездо;
там спеше ти
а аз го напълних с теменужки
за да видя едно събуждане
окъпано в струики виолет
а не за да бягам отново.