На дъното крилете натежават.
Тежи и собствено тегло
И копчето дори,
откъснато във порива на младост.
Сънува прилепи.
Сънува нощ.
Ръждясва бавно крясъкът на жаба.
И сянката на пиещите клони оживява.
Рисува с перископа си вълни.
Зелено слънце...
Летен спомен.