автор: osi4kata

Оцелях и се слях със тълпата.
Многоцветна съм, толкова жива.
Мойта карта е тази с Глупака,
номер нула. Така съм щастлива.
На ръба съм. Отдолу водата
се разпенила, иска да хапе.
Хе, небрежно си нося бохчата,
не ми "дреме" на старата капа.
Куче тича след мен и помахва,
налепена с осили опашка.
Само кротко ръмжи ме понякога,
щом надуши реална опастност.
Обкръжена от смели глупаци,
на челата с изписана нула,
днес усмихната истински крача.
Не ме стяга до болка цървула.
И ви казвам - било е измама,
че тълпата е тъпа и сива.
Сред героите блудкави няма,
те са смели и много щастливи.