ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 691
ХуЛитери: 0
Всичко: 691
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Този мъж, който сбъдва моите приказки,
(не му казвайте, само ще се усмихне...)
е като махалото на Фуко, и като онази топка,
която гони сама себе си
в стъклената колба на живота.
Този мъж, който сбъдва моите приказки,
е само един преходен смъртен (често ми го повтаря),
но той, дори и тайно боледуващ,
в утробата на Харамийска пещера със звука на гайда
кани бездомните на угощение…
Този мъж, който сбъдва моите приказки,
умее да вярва дори и във Нищото,
и едновременно с това е най-големият неверник.
Ще въздъхне вътрешно: “И ти ли, Бруте?”
И би отрекъл, че въздухът е за дишане.
Този мъж, който сбъдва моите приказки,
(може да) има всичко и не желае да го обичам,
но той просто още не знае,
(за разлика от мен)
че е открил своята лична, сбъдната приказка.
Публикувано от BlackCat на 11.01.2007 @ 00:01:16
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 12
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 110807 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Сол" | Вход | 11 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Сол от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 11.01.2007 @ 13:53:01 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Написано на един дъх. Безкрайно несъвършено, знам, но безкрайно искрено.
Изкефих се за “малкото” :)
Нека да бъде! И дълга, и красива. Ако зависи единствено от мен, познай...
Усмихвам ти се и аз, Индиана.
|
]
Re: Сол от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 11.01.2007 @ 14:03:29 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Хубаво ми е за хубавото. Исках...
Другото... Бабите биха казали “Божа Работа”, а пък аз казвам също като теб: Нека!
Категорична съм като възприятия и доверие в тази приказка, но и такива хора трябва да има на този свят, нали?
Благодаря ти за прочита, Есенна...
|
]
Re: Сол от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 11.01.2007 @ 07:19:35 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Този мъж, който сбъдва моите приказки,
умее да вярва дори и във Нищото...
_________________
Този мъж, който сбъдва моите приказки
и ги превръща в реалност разгадавайки желанията
ми подарява луната с усмивка,
магия ми прави, вдъхва ми щастие.
Отваря ме като книга, бавно ме прелиства.
Разкрива ми най-красивите картини, до които друг не достигна.
Промъква се в съзнанието, ограбва ми мислите.
Запалва мечти, нереални иначе.
И нови приказки ми разказва...
Не знае - на тази, последната приказка, аз ще съм и редактора...
;-)
|
Re: Сол от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 11.01.2007 @ 16:27:20 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Този мъж, който сбъдва моите приказки,
ме изхвърля във орбита със своите чувства.
Той ми е и солта по филийката,
овкусяваща ежедневието на живота...
Този мъж е несъпоставим с никого другиго,
(Наивна съм? Нищо, нека хората да се смеят!)
дар ми е от съдбата, пазя си го,
но и аз съм бумерангът на неговото неверие...
Този мъж има всичко, за да пулсира душата му,
може да има (и има) всяка друга,
но дали им носи моето щастие?
Този мъж разиграва сърцето ми на руска рулетка
и посипва сол във живата рана.
И само той ме лекува. Вълшебно е...
Този мъж просто още не знае
(удивително е за мен!),
че го обичам повече, отколкото той себе си.
И още един “елементарен” детайл –
никоя друга жена толкова няма да му вярва....
_________________
Страхотен коментар... Благодаря ти!
|
]
]
Re: Сол от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 11.01.2007 @ 14:10:23 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Искрено ме разсмя!
:)
Аз бях скромна в описанието си сега... Един много специален щрих исках да опиша в момента. Иначе такива съм ги сътворявала и сътворявам, че би ме вкарала и ти в аналите на идеализиращите субекта нереална фантазьорка.
За мен, обаче, си е истинска истина.
А може би и той трябва да се радва за откритието? Мъжете също имат своите тайно-мечтани приказки. И сбъдването им едва ли е по-лесно от нашите.
Благодаря ти, Надя. И аз се радвам. Идея си нямаш колко...
|
]
Re: Сол от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 11.01.2007 @ 14:15:23 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Още един ли има?! Ужас...
:)
Дай му го, за мен ще е удоволствие! Като си тръгнала да раздаваш, обаче, взимай всичко накуп, което съм създала във времето. Дай Боже да свърши работа...
|
]
Re: Сол от karmelitass на 11.01.2007 @ 11:48:06 (Профил | Изпрати бележка) | този мъж навярно е щастливец
много хубав стих :)))) |
Re: Сол от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 11.01.2007 @ 14:30:00 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | И аз така мисля, Кармелита.
Само където често сме врагове на самите себе си, и то на най-най-хубавото, запазено единствено за нас. Толкова безсмислено... За убиване сме!
Така ли е?...:) Радвам се, наистина...
|
]
Re: Сол от regina на 11.01.2007 @ 13:58:58 (Профил | Изпрати бележка) | Права си.
Такива мъже са солта на живота.
И дай, Боже, всекиму!
Поздрави, Рейни, много ми хареса. |
]
Re: Сол от kristi на 11.01.2007 @ 14:30:12 (Профил | Изпрати бележка) | Ако знаеше само този мъж каква невероятна своя приказка е открил! А той, за да ти е достатъчен сигурно цяло приказно море е осолил:)))
Диша стихът ти, диша!!
И те прегръщам, нали знаеш... |
Re: Сол от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 11.01.2007 @ 15:51:10 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | ...Понякога небето се разтваря и палитрата от фойерверки, който сме приготвили за дадени очи, става видима за тях и през най-плътната превръзка, която си слагат. Понякога почвата поддава под нечии крака и се рони, и се налага да стискаме здраво пръстчета им в дланите си, и да догонваме топката по стените на колбата...
Достатъчно? Не знам... Някои биха дефинирали това море като океан без брегове, други – само една капчица от чаша вода. Но да, очевидно солта му ми е съвършено достатъчна. На мен.... Аз съм искрен човек. Ако не бе така, не бих употребявала никога думите, които употребявам.
А иначе никога не ни е достатъчно това, от което имаме жизнена нужда (моментите на суша дори не коментирам), и винаги сме жадни. И това е много хубаво, когато е споделено...
Знам, Кристи. И който каже и дума против прегръдките, лично с мен ще се разправя...
:)
Благодаря ти!
|
]
Re: Сол от Meiia на 11.01.2007 @ 17:20:37 (Профил | Изпрати бележка) | Да подариш някому такъв разкош, да го обрисуваш така, с приказните боички на душата си, да го превърнеш в приказка, защото той сам теб те е превърнал в такава, независимо дали го знае или не, си е Любов..!!!
"И би отрекъл, че въздухът е за дишане."
А на това се усмихвам, защото си мисля, че любовта не е съвсем сляпа, съзира повече, отколкото можем да видим, но е опрощаваща дори от един живот в друг и затова вижда приказно. Вижда чудото в другия, създава го, а и самата тя е чудо.
Сол?!:-)
Прелиствам всичките И познати ми значения и не зная кое да избера.
Като дар е стихът ти! |
Re: Сол от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 11.01.2007 @ 21:23:29 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Категорично няма да оспорвам извода ти.
И се изразяваш възмутително красиво...
:)
Да, правилно се усмихваш, но когато иде реч за преобръщащи живота ни неща, доказали своята преходност в огромния процент от случаите, дори когато не са изглеждали такива; когато катерим отвесни скали и чувстваме как те се изплъзват под дланите и политаме надолу; когато се почувстваме стоплени за момент - извън топлината, която ни дава огъня в живота и решаваме, че спокойно можем без него, огъня; когато се случват случайни дреболийки, но дреболийки като онова камъче, преобръщащо колата - тогава в нас е хляба и ножа, отровата и противоотровата; ставаме за нас самите севера и юга, рая и ада, жертвата и палача - Гладиатор и Цезар за собствената душа...
И екзекутори на собствената ни (и обща) аорта.
А когато говорим за особено, особено, особено особени хора, става страшно!
Но... аз разчитам на очите й. Твърдо. И винаги съм имала безкрайно доверие на нейния поглед.
Проникновена си, както винаги - за да се замисляш. Избери ВСИЧКИТЕ и няма да сбъркаш.
Даровете на Влъхвите, да...
Щастие ми е, ако се усеща, Мея!
|
]
Re: Сол. от regulus на 12.01.2007 @ 11:49:20 (Профил | Изпрати бележка) | Хмм... познавам го този човек. Точно такъв е!.. |
Re: Сол. от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 12.01.2007 @ 12:11:35 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Боя се, че и той не се познава, а какво остава за другите?
Дързостта ми, обаче, е нямала граници и винаги е твърдяла, че точно аз знам...
Знаеш ли, за миг преминаха през мен стотиците и хиляди описания, които съм му правила в годините, дори прелистих някои много стари. Същото ми е чувството... И никога не ми е омръзвало да го правя.
Благодаря ти за погледа, трогната съм! Да, наистина е точно такъв, какъвто е.
Помисли си пак... дали наистина се познаваш?
:)
|
]
Re: Познание. от regulus на 13.01.2007 @ 13:23:12 (Профил | Изпрати бележка) | Може и да знаеш пък?.. Поне чувството е същото!
Аз? Себе си? Ммм..., както археолог познава терена, без да копае - в общи линии, без подробности, с възможни всякакви изненади!.. |
]
Re: Сол от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 15.01.2007 @ 11:15:43 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Признавам, не знаех тази дума...
Възхвала, и то голяма? Не, истина е... Но да, разбрах те. Прав си.
Интересно, дали е хвалебствие, че не ти искат любовта?
:)
За хубавото – благодаря ти! Радвам се много...
|
] | |