на Тери Пратчет
Така е стръмен, страховит
днес небосклонът непреклонен,
че боговете падат, падат, падат
и в сините треви се приземяват,
където богомолки скитат,
и стари маршове припяват.
Знам скъпи Пратчет,
боговете
са тъжни като ден дъждовен,
защото няма на кого
в сърцата си дори
да се помолят!
И вместо със прегръдка и утеха
да ги посрещнат в утринта,
тревите, като пийнали войници,
пред идолите тъжни
маршируват.