фантазирам си малки неистини
за да прикрия следите
на голямата истина.
обсебен от мисли за неясно бъдеще
мога само да седя на дунапрена
пред машината
и да гледам как птиците
серат по пеоваза
и се хранят с пеперуди.
а няма гълъби
само врабчета и понякога
заблудени гарвани
които си спомням от детството
които гладно скитат в нощта
а сутрин,стръвни
изяждат децата си.
измислям си невероятни истории
за лъжи дочути от тук и там
селекционирани с години
и повторени достатъчно
за да станат нелъжи.
историите продавам скъпо на себеси
след което потънал в скука
ги разказвам на връбците
сгушени на топки по клоните-
освен мен,никoй няма полза
от зъзнещите отвън живинки.
гуаното върху перваза
набъбна достатъчно
и очаквам на заранта
от него да се излюпи
гълъб.