автор: miglena

... ЕДНА МАГЬОСНИЦА

Някога съм била магьосница.
Изгорили са ме на клада.
Все още си спомням страха
от огъня, тълпата, омразата.
Болката е унищожила знанието,
което се стремя да си възвърна:
владеене на себе си и Стихиите,
усет за безмерна, безгранична Сила.
Очарована съм от пламъка на словото.
Почитам неуязвимостта на Духа.
Осъзнавам прозрението за безмълвието,
за тайнството, скрито в жестовете и
в безпределната дълбина на погледа.
Усещам безсилието на описанието:
за магията няма подходящи изрази.
Дишам с трепетите на магиката.
Въображението ми е в хармония с
безсловесни енергийни пулсации.
И се чувствам цялостна, щастлива.
Предметите, които докосвам, са
невъзможно далечни и чужди.
Мои са само магическите дарби.
Копнея да се сливам с магията.
Отново ще бъда магьосница.
Това е истинската ми същност.
Вссяко земно превъплъщение е
временно, илюзорно преобразяване.
Осъзнавам магията като своя орис.
Мога да се откажа от всичко.
Отричам биографичните дребнавости.
Превръщам спомените в мъглявини.
Невъзможно е само да живея

БЕЗ...

Обикновеният свят е:
Блясък без име.
Болка без усещане.
Безкраен трепет.
Безмислен шепот.
Скиташ се...
Без образ: сянка.
Без отражение: призрак.
Борба без цел.
Безстрастен зрител.
Без сърце: камък.
Безразличен към всичко.

Затова превръщам:
Името си в блясък.
Усещането - в болка.
Трепета - в безкрайност.
Шепота - в безмислица.
Не искам да се лутам като:
Сянка без образ.
Призрак без отражение.
В безцелна борба.
Зрител без страст.
С каменно сърце.
Всичко ми е безразлично...

... БЕЗ МАГИЯ