Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Anyth1978
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145

Онлайн са:
Анонимни: 532
ХуЛитери: 4
Всичко: 536

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: VladKo
:: LeoBedrosian
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаА утрините тук са тихи...
раздел: Поезия
автор: rainy

Трудно го написах. И много лесно.
Първият ми и последен стих. За нас...
Опитай се да изтърпиш (мразиш, знам) словоизлиянието.
Ще ти отнеме само минутка, после ще си ида,
но преди това още една минутка, гологлави, ще помълчим.

Не ме желае никой, ако е важно за мъжкото ти самочувствие.
Вече сме откровени – за чувства във теб и не иде реч.
Не си отидох от любов,
(и не се кича със заслуги – ако от мен зависеше...)
но сега си го дължа, на мен самата.
Тръгвам (отговори си някога защо) от необичане.

Щях да ти напиша много още,
(любимо занимание с любими хора)
но не ми е на сърце. Отказах се.
Доразкажи си всичко сам.
И обрисувай справедливост – пробвай, поне мъничко.
Трудно ти е, разбрала съм, но това е половин живот...
Не само заради сина ни, а най-вече и за себе си,
иначе няма да можеш в определен момент да си простиш.

Поемам цялата вина. Нека ви е леко!
Не преигравам. Мисля го. С вини не се живее...
Изстрадан, личен опит.
Посрещах камъни, камъни, камъни...
Къде заслужени (повечето), къде не. Нищо, здрави бъдете!
Собствените ми, като тежест, никога няма да ги достигнете.

Това беше окончателният ни разговор. Всичко е ясно.
Наистина е време да си тръгна...
Рядко казвам подобна дума, вярвай ми.
Така е, на нула съм, и посоката наникъде,
но ще намеря начин и ще го дочакам! Искам си го -
щастието, за което ме прекръсти във малоумница.
Съдбата, вярвам, че обича честността,
и това не е безотговорност (каквато съм за теб),
а безкрайно тежка отговорност,
и това ще разбереш, макар и не сега. Не, не сега...
Плащам и главницата, и лихвите, и бъдещите дивиденти.
Пироните отдавна ги платих, там съм начисто.
Плащам, всъщност, резултатите,
а причините... Те със сигурност са общи.

Време е за минутката мълчание.
Преди това ще ти благодаря - за всичко. Всичко...
Опитай се и ти, поне веднъж.
За “мъртъвците” или най-доброто, или нищо!
Оставям ти халката си и този стих
до най-щастливата ни снимка...


Публикувано от BlackCat на 08.01.2007 @ 13:55:15 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   rainy

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 11:02:06 часа

добави твой текст
"А утрините тук са тихи..." | Вход | 9 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: А утрините тук са тихи...
от karmelitass на 08.01.2007 @ 14:27:03
(Профил | Изпрати бележка)
Мълча...


Re: А утрините тук са тихи...
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 09.01.2007 @ 12:35:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Права си, всичко е казано...


]


Re: А утрините тук са тихи...
от regina на 08.01.2007 @ 15:48:46
(Профил | Изпрати бележка)
Болиш.
Не мога нищо да кажа.


Re: А утрините тук са тихи...
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 09.01.2007 @ 12:39:02
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Болката показва наличие на чувства, Редж...
В теб очевидно ги има.
:)


]


Re: А утрините тук са тихи...
от rosy88 на 08.01.2007 @ 15:58:58
(Профил | Изпрати бележка)
Това прозвуча като закъсняла сирена ...Сякаш цяла нощ е горяло и цялата гора....Само една птица се откъсва бавно от клон ,който още се зеленее и...отлита...

Не й е лесно на лирическата, но тя заслужава щастието си и ще го има щом е готова да понесе отговорността за него! Успех и много усмивки момиче! Стискам палци!


Re: А утрините тук са тихи...
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 09.01.2007 @ 12:49:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Всичко ще е наред с героинята. Тя е безнадежден случай на човек, който вярва до край в това, в което е повярвала...

Не й лесно, да. А нима на някого му е лесно? Едва ли.
Усмивки, разбира се...:)
ВСЕКИ заслужава щастие, но малцина са тези, на които им е било дадено и са го разпознали. И не го изоставят при никакви обстоятелства.

Страхотна картина си нарисувала! Благодаря ти, поетесо…


]


Re: А утрините тук са тихи...
от Meiia на 08.01.2007 @ 17:00:39
(Профил | Изпрати бележка)
Доразкажи си всичко сам.
------------------------------
ми прозвуча като душевна присъда.

Този стих предполага мълчание и мълчание...

Само се питам за тънката разлика и тежестт на "камъните в градината" и "камъните на шия", дали не се сливат ведно от необичане и тогава става двойно по-тежко.
Щастието, по моему, не би трябвало да се плаща, най-малко с вини и битки трябва да се достига, иначе то просто не е щастие. Така мисля...
А лирическата героиня е на онази граница, в която мълчанието е вече истина и само истина.
Ако това е път към щастието...
Дано!


Re: А утрините тук са тихи...
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 09.01.2007 @ 13:13:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Вече отдавна не си позволявам да давам присъди, Мея. Всеки сам би следвало да си ги дава...
Просто човек си позволява да разказва тогава, когато ИСКАТ, и аз нямам щадене в това отношение, повярвай ми. Искат ли, имат всичко от мен. Когато и аз искам, разбира се.

Стихът може би предполага мълчание, да, но той не е написан, за да се мълчи. И не случайно е изваден на бял свят в определен момент.
Да, героинята върви по тази граница – истината, и това не е от сега. И така й харесва. Комфортно й е, независимо, че е ръбесто...

И да, съвършено правилно мислиш. И аз така. Опрем ли до вини и битки, забрави... Права си, именно въпросната тънка граница определя обичането, както и обратното. Трябва да вадим хвърлените камъни по градината на любимите си хора, и да слагаме пръстчета под въжето на собствените, които сами си овесват, за да ги боли кожата по-малко, и тогава е много леко и на двамата, независимо от тежестите, а обратното... Ами обратното е обратното:)

А пътят към щастието е сложен за дефиниране. Всъщност самият път към щастието е самото щастие, извини клишето.
Знаеш ли, аз смятам, че изключително малко хора са наясно със себе си в това отношение. Аз съм.
Благодаря ти. Дано!


]


Re: А утрините тук са тихи...
от 0805 на 08.01.2007 @ 17:27:29
(Профил | Изпрати бележка)
И аз се надявам, че съдбата обича честните.
Но със сигурност знам, че обича смелите.

А утрините са крещящо тихи, Рейни...


Re: А утрините тук са тихи...
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 09.01.2007 @ 13:40:22
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Всъщност бях написала точно “честните и смелите”...:), но после махнах последното. Защото...

Знаеш ли, неведнъж съм била дръзка, Левена, ама МНОГО дръзка – до самоубийство, до пълен фалит, ако ме разбираш. Само където установих, че единствено смелостта не е определящ фактор, а това, че съм имала шанса тази моя смелост да побеждава, се дължи единствено, ама единствено на взаимност в дадени чувства! Иначе сама по себе си тя нищо не струва...
И сега сметнах, че честността е предостатъчна като понятие. Съдържа в себе си всичко необходимо за случая. И за същите тези мъртво-тихи утрини.

Иначе да, искрено се надявам, че съдбата обича смелите. И то тези, които й вярват...


]


Re: А утрините тук са тихи...
от kristi на 08.01.2007 @ 17:39:31
(Профил | Изпрати бележка)
Разбирам...толкова е тихо, че дори и болката не се чува!

"..но ще намеря начин и ще го дочакам! Искам си го -
щастието, за което ме прекръсти във малоумница."
!!!!
Искай си щастието, рейни!!!


Re: А утрините тук са тихи...
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 09.01.2007 @ 14:05:23
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Тишината може да съдържа и нищо, и всичко. Ти знаеш...

За добро или лошо в този безкрайно материален (с основание!) свят някои хора сме ужасни идеалисти и определенията за нас понякога стигат и до дефиницията “малоумие”. Не се сърдя, всеки има право на своята истина. Но и аз също. И без да задължавам никого с нищо, правя това, което е по-силно от мен – не просто го искам, а плътно го следвам въпросното щастие, имам му пълно доверие.

И до този момент ТО не ме е предало, независимо от стръмнините и пропастите, в които попадам по време на липсата му, и тогава да не знам на кой свят се намирам. Нормално е, нали именно липсата му се нарича НЕщастие, иначе ТО не би било щастието ни...

Нека сме щастливи! И ти, Кристи...


]


Re: А утрините тук са тихи...
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 08.01.2007 @ 23:02:34
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Болезнен стих, Рейни. Жива си, щом те боли. Щастието винаги идва. Изкуство е да го осъзнаеш преди да е отминало. Пожелавам ти да овладееш това изкуство. Щастие винаги има за всички. Със сигурност ще дойде под същата, или друга форма. Не го оставяй да те подмине!
Тихи, прегръщащи поздрави!


Re: А утрините тук са тихи...
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 09.01.2007 @ 15:51:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Със сигурност стихът е болезнен...
Но ако трябва да съм точна, в мен болка от него няма. Само тъга от определени моменти, но това е нормално. Смятам, обаче, че съм била привилегирована този живот да ме е срещал с читави и стойностни хора, а това е рядкост. И аз съм благодарна. Оттам нататък нямаме право да искаме насила неща, които ги нямат за нас. И обратното...

А иначе аз знам какво е да те боли. Много! И да, жива съм....

Казваш, винаги идва щастието? Тая сериозни и дълбоки съмнения. Разбира се, то има различни форми и единствено от нас си зависи дали ги чувстваме и имаме за нас вътрешно. Но строго личното щастие? Специално гостенче е то. Изключително специално... Не обикаля като цветарка.

Чудесно пожелание, Индиана. Определено мисля, че съм го усвоила това трудно изкуство. Навреме...
Сърдечно ти благодаря за топлината!


]


Re: А утрините тук са тихи...
от esperanca (medina@dir.bg) на 14.06.2007 @ 12:56:19
(Профил | Изпрати бележка)
срещала съм няколко жени, които могат така
и само един мъж...


Re: А утрините тук са тихи...
от mariq-desislava на 02.02.2009 @ 20:50:54
(Профил | Изпрати бележка)
Чета си аз тук, не ми обръщай внимание...;)


Re: А утрините тук са тихи...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 02.02.2009 @ 21:07:58
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Ще ме сбъркаш...
:)
Искрено, искрено ме разсмя! М.Д., нали сме се разбрали относно подминаването и несвойнствеността ми да го практикувам? А и има толкова по-интригуващи и автори, и личности, но ти като децата, та... да не ти чупя хатъра.
:)
Виж, за ровенето малко става ‘като си пееш, Пенке ле, кой ли ми ти слуша’, но ако стигнеш до някое съкровище, свирни. Ще имаш един бърбън от мен. Пардон, не от мен, а от искрено удивените от наличието му.
:)


]


Re: А утрините тук са тихи...
от mariq-desislava на 02.02.2009 @ 21:22:30
(Профил | Изпрати бележка)
Аз отдавна съм изчела голямо количество от публикуваните тук произведения и то не с някаква изследователска цел, а да си направя реалистична равносметка. И, повярвай ми, много скрити съкровища има сред неоцветените в жълто- зелено, ако ме разбираш.;) Равносметката не е особено впечатляваща- има още доста да поработя върху думите. Съжалявам, че те занимавам с пътешествията си.:)

]


Re: А утрините тук са тихи...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 02.02.2009 @ 21:40:56
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Всъщност, те разбирам. Имам този недостатък.
:)
Върху думите си? Не. Ти си една много ‘богата’ млада дама. По-скоро върху злоупотребата с тях. Когато нещо не е преминало през кръвта, плазмата и костния мозък, няма как и да възпламени нечии други. За мен това е поезията, а облеклото й е въпрос на естетика. Другото е снобария. За мен.
Съжалявам за искреността. Съжалението е признак на учтивост, да си кажа аз.
:)
Я не се излагай, че ще се запознаеш отблизо с емоциионалното ми характерче! Тук следва усмивка за непосветените с изразните ми средства. Твоите ‘пътешествия’ ми доставят радост и то не за друго, а защото чудесно знам колко си безпристрастна и личностно неангажирана с мен. Наистина ме трогваш!



]