автор: jonkata

Вчера си подстригах мислите. Бяха избуяли до неузнаваемост, а и един цъфтеж през януари, не е за вярване. Знам, че ви бодяха очите, те и в моите влизаха, ей така, за разнообразие, не че нещо казваха.
Сега ми е някак леко на главата, да легна да спя и сънищата няма да усетя. Само че и този комфорт си има неудобство – изрязала съм тъкмо онази част, която се къдреше от мечти, и илюзии, и сега светът ми изглежда един такъв матов, и подреден.
Защо ли? А, не ми е трудно, ще ви отговоря. Тази подредба, не е моята и някак не ми пасва, даже, разбирате ли, колкото й абсурдно да звучи, ме обърква. Сигурно не е създадена да се живее по–трудно, но аз още не съм свикнала. И тези нови технологии, то, и преди ги имаше, но кой да ги види? Пък и с тях се оправяха само хора, специално обучени за това. Останалите, докато мислехме, нямахме време да се вглеждаме в чуждите глави и остави всичко друго – чувства се хабяха. Но да се върна на новите технологии. Човешката мисъл достигна до един апогей, в който направи главите на хората от прозрачен материал, ужким по–лесно да се разбират, като вместо да се слушат какво говорят, да си наблюдават мислите. С лекота виждаш как агрономите садят и поливат едва покълналите мислички; как дърводелците чевръсто включват гатера и борят с длетата си избуялите; пресата как треска, бучи, въртят се колелца, щракат трансмисии, нещо уголемяват, смаляват, компресират.
Но човешката практичност не дреме. Веднага скрои шапката на иновацията. Главите – прозрачни и се вижда какво става вътре, но мислите – боядисани, иди че чети без въображение. Затова най –интересно се оказа в бояджийския отдел. Боите – водни, мазни, вредни и безполезни; за хартия, дърво, стъкло и текстил; а цветовете – да не говорим. Някои от тях и създателят не е виждал. Мислите на хората най–много там се бавят. И изнемощели накрая почти заспиват при стилистите, които и без друго не ги понасят свежи. Затова първата им работа е да ги изсушат. После я къдрят или изправят като я повдигат от корен, балсамират, фиксират и накрая – непременно гел. За якост.
Навсякъде едно оживление, а в моята глава – безработица. Последните два отдела са закрити временно и като погледнеш отвън – нищо интересно за гледане. А съм седнала да се чудя, защо хората не ми обръщат внимание, вместо да си пусна отново дълги мисли и да не ги стрижа повече!