автор: ruslina

Защо го правя?
Флиртувам като луда -
все недолюбена,
ненацелувана,
неприласкана...
Все жадна
за една-единствена пробуда,
уж да лекувам,
само причинявам
рани...

Юзди прегризвам,
хапя!
Дори ръце,
протегнати за ласка,
а после само в поглед
се разтапям
и пак припряно
си налагам
маската.

Като зверче
край дебнещи капани,
на пръсти стъпвам,
диво се оглеждам -
ловец ли в мрежи
иска да ме хване?
Дано успее,
мисля си с
надежда!

Но ако само
примката усетя
с измамна нежност
хитро да ме стяга,
ще хукна безпосочна
и проклета -
далеч,
далеч,
далеч
да й избягам...

Защо го правя?
Все по ръба
на острието тичам,
хазартно
със огньове си играя.
А моля се,
така да ме обичаш,
че в любовта ти
всички отговори
да позная...