автор: vedrusa

Как ли се пише? С четене?

Чакането е следствие;
причината - последствие.

Резигнирам - вървя надолу в ускореното си усърдие за растеж.

Мисълта - нищожество; чувствителността я наблюдава през по-широките отвори на сбора от комплекси-междуостатътъци до които сетивността се е надвесила.

Животът – мястото на всичко до което достига сетивността. Не игра. Жертва уравнена с гонител. Ускорително движение, в повечето случаи безпосочно; безцелно пребиваване на форма и мисъл. Храна, тела, вещественост.

Смъртта – обозримо, но само в мисълта преживяване приживе. Коничност, обърната с върха надолу. Точка на приемане. Бездна. Красота, поради липсата на корективи. Сън.

Истината – невъзможност или реминисценция. Безхарактерно понятие, неродено все още в мисълта, изобщо никъде нераждано. Безкрайност и безсъставност.

Желанието – искащо волеене, бъдене, компромисно състояние в диалога между “аз” и “съм”. Тремор. Сила.

Душата – четирикрилен гардероб, събрал функционалната свързаност на: мисъл, чувство, интуиция и сетивност.

Безкрайността - начало, съсредоточено в края си. Умополие. Понятие за непонятийните понятията.

Насладите - настоявания, протрити от ползване. Укоренени споменания, обсебващи възторзи, плътски завоевания, душевни фрустрации.

Моралът - затръшване с всичка сила на обществената порта, бягане без поглед назад. Заслонен е този поглед, душищо смъдящ и търсещ упования отново, и само, и пак, и завинаги, в самостойните си основания.

Изкуството - практична теоретичност, еготопия, сетивност, аномалия до достигането на анонимие.

Възрастта - тази състоятелност, която издърпва корена на непреживяното, влачи го, търсейки почва да го заземи. Покоят на изкрачените мисли идва след двубоя с отъждествените втурвания. Позата се свива пред вертикалното завербувано. Настава мир.

Мярката - настроена в дългостта си нишка, която, все пак, опитваме да не измерим докрай в желанието си тя да е безгранично удобна за опората в емоционалната ни и чувствена отъждественост.

Подкрепата - любовта на зрялата невинност.

Кръгът - фигурата на късните приемания и ранните откази.