автор: velar

...и ако всяка сутрин въздухът не стига,
и гърлото е склад
на топове бодлива тел
и счупени вериги,
и ако няма сън и пролетен покой в нощта,
а само купчини безцветна самота,
тогава,и не защото
имаме да кажем нещо важно,
започваме да пишем,
но думите са призрачни и влажни,
написани на азбуката речна,
в мига, когато ги събудим
те отминават
от времето отмити...

Не знам дали от глупост или лудост,
на тази азбука ще пиша,
и няма никого защо
ще питам!