автор: Mandaluga

Той е минало, да.
Остана далече с необяснимата
подреденост на хаотичните потоци
от съдби, адски много съдби
в подземията на влаковото тракане,
в офисите по небесните кули
и зад съседната врата
на нашата улица.
Но така и не остана време
да ги забележа.
Заради мрака
рано сутрин и късно вечер.
Заради Лондон вътре в мен -
мъглата е мит, но не
и постоянното ръмене,
което бавно и неизменно
пробива язва в стомаха,
нанася лоботомия
и сърдечна недостатъчност.
От утре ще събирам слънце,
за да се върна
и да видя теб
без кривата оптика
на драматична философия.