Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ChrisVrj
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14129

Онлайн са:
Анонимни: 204
ХуЛитери: 3
Всичко: 207

Онлайн сега:
:: karmelitass
:: pastirka
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаО, мистър!
раздел: Поезия
автор: dara33

О, мистър!
Искаш ли да ти разкажа,
но преди това
отпий от виното си...

А после портокала.
Не, не в очите...
Понякога са слепи .
В лицето взри се.
Виж бразди от времето...
Умората.
Тъгата сякаш е изписана по скулите.
О, мистър!
Нима от виното?
Или от бляскавата кожа заслепен,
сега реши да си мълчиш?
Ще ти разкажа.
Приказка. За портокала.
Роден в красива тиха местност.
А после го откъснал някакъв
на вид приличен на човек...
На вид, горчиво подчертавам.
Понякога очите виждат
друго,
а истината е една, но не за всеки.
И не умрял. Останал цял.
Съвсем оранжев. Пълен и корав.
Устойчив на житейските несгоди.
Портокал. Дълбоко скрил навътре
в себе си онази сочност,
която устните ти кара да изтръпват
и сладостта, която не убива...
О, щях да ти разказвам...
Спирам. Уморих се.
А някъде зад хоризонта има портокали.

Върви.
И може би ще ги откриеш.
Пък този портокал го остави.
Лицето му е уморено.
А другите са мамещи и живи.
Пълни с изненади и какво ли не.
О, мистър!
Портокала си мълчи.
Сякаш е умрял, или навярно спи...


Публикувано от BlackCat на 01.01.2007 @ 19:52:11 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   dara33

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.8
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

xxx
автор: arhiloh
416 четения | оценка 5

показвания 36452
от 50000 заявени

[ виж текста ]
Авторът не желае да се коментира това произведение.