Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 829
ХуЛитери: 5
Всичко: 834

Онлайн сега:
:: LioCasablanca
:: pinkmousy
:: Georgina
:: AlexanderKoz
:: malovo3

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПоказания
раздел: Поезия
автор: meiia

Това у мен е почеркът на риска:
да се завръщам, без да съм пристигнала,
да ставам чужда, ставайки си близка,
да губя онова, което съм постигнала.
Това е почерк, с който ме задраска,
а аз не ти се противя. Подписвам.
Подписвам само с котешко одраскване
или с едно далечно птиче писвване.
И млъквам в полудели думи и синкопи.
Небето заприлича на прашасала завеса,
спестило ми ерозия и суши, и потопи.
Спестил си ми и всяка божия намеса.
Почти съм радостна. Платих си всичко.
А за крилете трябва да съм чиста!
Ако в душата ми умират птици ничком,
не може ти да си ми бряг и истина.
От лудост ли съм с почерк на обречен
на любовта, на грешка подир грешка?!
Животът в мене си остава неизречен.
Подписвам! А "на живот" присъдата е тежка.


Публикувано от BlackCat на 30.12.2006 @ 06:16:59 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   meiia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
323 четения | оценка няма

показвания 48210
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Показания" | Вход | 9 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Показания
от I_naistina на 01.01.2007 @ 01:27:46
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/
"Ако в душата ми умират птици ничком,
не може ти да си ми бряг и истина."

не може.. вярно, трябва да е и всичко останало, начело с небе, .. което може да
възкръ(е)с(я)ва ..
(мисля си за разни неща:) )

почитанията ми отново, Мея!


Re: Инстанция.
от regulus на 30.12.2006 @ 13:14:22
(Профил | Изпрати бележка)
Не се отчайвай! Има още две инстанции! Всичко става...


Re: Показания
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 30.12.2006 @ 12:48:17
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Небето заприлича на прашасала завеса...

_________________

Измъкнах се от празника на моя свят. Никой дори не забеляза...
Зад мен оставих спукани балони, огризките;
изпразнени бутилки от фалшиви чувства
на пода се въргалят, преупотребени.
Не се обърнах грам назад - към фойерверките,
а тръгнах със затворени очи. Нагоре, към тавана...
Отворих раклата, онази старата.
Надеждата ме чакаше, разтворила зеници,
придобили цветността на бялото.
Оказа се устойчива на безкислородие.
Да й се ненадяваш -
след нанесените удари под кръста -
от всички, и от мен самата.
Поех я бавно във ръце. Сърчицето се разтупка.
Достатъчно му бе едно докосване...
Свлякох се във ъгъла, сред паяжините.
И я гледах.
Спомнях си как я предавах вътрешно,
обезверена от умора, и от проказата на раните.
И отправяните тайно, в душата ми молитви –
за нищо друго, само тя да оцелее!
Прехапах устни и наблюдавах пулсиращия такт на вените -
била по-силна от безсмъртните предателства.
Във дланите я стисках, и като дете на пресекулки
разхлипах се на глас. От облекчение.
Малкото прозорче на тавана започна да светлее.
Ослепяла от сълзите си, не съм разбрала -
днес било Великден...

_________________

Дай шепички...!




Re: Показания
от karmelitass на 30.12.2006 @ 08:36:24
(Профил | Изпрати бележка)
един подпис и всичко се решава, подяволите...
Поздрав!


Re: Показания
от rajsun на 30.12.2006 @ 07:34:05
(Профил | Изпрати бележка)
!!!
Бъди!


Re: Показания
от Merian на 30.12.2006 @ 07:55:46
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
Ако в душата ми умират птици ничком,
не може ти да си ми бряг и истина.

е хубаво прозрение, макар и болезнено, но те май прозренията рядко избират лесните пътища да стигнат до крилете ни. Инак присъдите могат и на облекчен режим да се изкарат....въпрос на избори, мисля...

здравей, Мея!


Re: Показания
от Marta на 30.12.2006 @ 08:16:06
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
"На живот" сме всички, тежка присъда, ама си я носим -
като камък на шия, като белег от нож, като черна шамия, като стар, меден грош...все те нося по мене, нищо, че ми тежиш, от глава да колене, нищо, че ме болиш...
цял живот студ и огън, клетва и благослов...

за живота като за любовта - това е, когато се сливат се живее истински, с всички сетива видими и невидими

Да е здрава, добра и успешна годината!Пълнокръвна и жива!
Може би и среща на живо.;)


Re: Показания
от regina на 30.12.2006 @ 13:23:37
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотен стих, Мейа!!!
Заслужаваш си присъдата.За да пишеш така още дълго време.


Re: Показания
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 30.12.2006 @ 15:20:06
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Тежък стих. Но силен, истински и много добър!!!
Поздрави! И леко и весело посрещане на новите дванайсет листа за подписване!:)