Не!
Не казвай, че ме обичаш!
Не ме изпълвай с тъга.
Прегърни ме, целуни ме,
но мълчи.
По-добре е така.
Чужда бях за теб и ще остана.
Твоя винаги съм била.
И ще бъда.
Но моите рани
не са твои, нито скръбта.
Заедно сме в минути вълшебни,
пълни с нежност, със смях и мечти...
но зад теб самотата ми дебне,
идва тя, щом си тръгнеш ти.
В безнадеждна безкрайна пустош
ти превърна мойта душа.
Не, не казвай, че ме обичаш!
По-добре е така!
За това, че ти ме погубваш,
само аз имам вина.