автор: osi4kata

на любовта ми


благодаря ти
че не ми спести
от болката
живях със нея
опитомих я
и сега
не ме боли
научих се
ранена да живея

благодаря ти
че забрави за брега
за палавия плясък на вълните
защото
аз така и не можах
да те изтръгна от гърдите си

благодаря
че ми се случи
преди теб
изглежда съм била
несъвършена
сега съм
перла в синьото море
на тъжното човешко
откровение

благодаря ти
че света не свърши с теб
започнах себе си
по малко
да обичам
живота взех във двете си ръце
жена съм
не разплакано момиче