автор: Lynn

пиян отново в 3 през нощта
в края на втора бутилка вино,
напечатал десетина петнайсет
страници със
поезия
един старец
полудял за плътта
на млади момичета
в този стопяващ се здрач
черен дроб – няма го
бъбреци – тръгнали
панкреаса – подут
луднало кръвно
налягане

докато целият страх
на прахосаните години
се смее между пръстите
на краката ми
никоя жена няма да заживее с мен
никоя Флоранс Найтингейл
с която да гледаме заедно
онова шоу на Джони Карсън

ако получа удар ще лежа тук цели шест дни,
трите ми котки гладно ще ръфат
плътта от моите лакти, китки, глава

радиото ще свири – класическа музика…

обещах си никога да не пиша
старчески стихове
но този тук е различен, виждате, извиним е,
понеже отдавна вече прекрачил съм
отвъд своята собствена употреба
а все още има
още останало
ето в 3 през нощта ще сваля този лист
от машината
ще си налея още една чаша и
ще натискам
ще правя любов със свежата
новата
белота

може би ще извадя късмет
отново

първо за
себе си

после
за теб.


Из “Всичко тук е нормално” (1985)