автор: Lynn

Продават пощенски картички на обесения
Паспортите оцветяват в кафяво
Фризьорският салон е пълен с моряци
Циркът гостува в града
Ето го идва посланикът слепият
Довели са го до транс
Едната ръка вързана за въжеиграча
А другата - в гащите му
Отрядът от полицаи - те нямат мира
Търсят само къде да отидат
Докато ние с Мадам гледаме тази вечер
От улица “Пустота”

Пепеляшка изглежда толкова лесна
“Трябва да си някой за да познаеш някого”, казва с усмивка
И мушка ръцете си в задните си джобове
В стил Бет Дейвис
Влиза и Ромео, който простенва
“Принадлежиш ми, аз вярвам”
А някой подхвърля, “Сбъркал си мястото, о, мой приятелю
По-добре заминавай”
Единственият звук, който остава
След като линейките си отидат
Е метенето на Пепеляшка
На улица “Пустота”

Луната вече е почти скрита
Звездите започват и те да се крият
Гадателката дори
е прибрала нещата си вътре
Всички освен Каин и Авел
И гърбавият от Нотр Дам
Всички правят любов
Ако не - чакат дъжд
А добрият самарянин, той се облича
Подготвя се за спектакъл
Ще ходи на карнавал тази вечер
На улица “Пустота”

Ето Офелия под прозореца
За нея изпитвам такъв страх
На двайсет и втория си рожден ден
Тя вече е стара мома
За нея смъртта е съвсем романтична
Тя носи железен колан
Нейната религия е нейна професия
Безжизненост - нейния грях
И макар че погледът й се взира
В Ноевата велика дъга
Тя прекарва времето са надничайки
В улица “Пустота”

Айнщайн, предрешен като Робин Худ
Със спомените си в един голям куфар
Мина оттук преди един час
С приятел, ревностния монах
Изглеждаше тъй безупречно страховит
Просейки си цигара
След което замина да души каналите
И да реди азбуката
Сега не бихте го и погледнали
Но някога бил е прославен
На електрическа цигулка е свирил
На улица “Пустота”

Доктор Кир, той пази света си
Вътре в една кожена чаша
Но всичките му безполови пациенти
Се мъчат да я взривяват
Сестрата му, местна някаква неудачница
Отговаря за цианидната дупка
Пази и картите на които пише
“Милост имайте над душата Му”
Всички те свирят на евтини свирки
Може да чуете как ги надуват
Ако подадете главата си достатъчно надалече
От улица “Пустота”

Оттатък улицата са заковали завесите
За пиршество се подготвят
Фантомът на операта
Идеалният проповедник
Хранят с лъжичката Казанова
Да му вдъхнат малко по-голяма увереност
За да го убият после със самонадеяност
След като са го отровили с думи

А Фантомът крещи на мършавите момичета
“Махайте се ако не знаете
Казанова сега го наказват, че е отишъл
На улица “Пустота”

И ето в полунощ всички агенти
И свръхчовешкият екипаж
Излизат и се нахвърлят на всекиго
Знаещ повече в сравнение с тях
След това ги замъкват право във фабриката
Където сърдечно-удрящата машина
Бива увесена на раменете им
И керосинът тогава
Се стоварва от замъците
От застрахователи които отиват
Да се погрижат никой да не излиза
На улица “Пустота”

Хвала на нероновия Нептун
Титаник вдига платна призори
И всички са се развикали
“На коя страна всъщност си ти?”
А Езра Паунд и Ти Ес Елиът
Се бият на капитанската кула
Докато калипсо певачи им се присмиват
И рибари държат цветя
Между прозорците на морето
Където красиви русалки текат
И никой не трябва прекалено да мисли
За улица “Пустота”

Да, получих писмото ти вчера
(долу-горе когато се счупи дръжката на вратата)
И понеже ме питаш как точно я карам
Това е някаква твоя шега?
Тези хора, които ти споменаваш
Да, познавам ги, всички те куцат
Трябваше да пренаредя лицата им
И пак да ги преименувам
Не звуча твърде добре точно сега
И не, не ми пращай вече писма
Не и ако не са изпратени
От улица “Пустота”

(1965)

* Боб Дилън