автор: Trepach

Като снежинки в коледната нощ
опитваме се да ловиме мигове,
в които сме били щастливи...

Като прашинки след пролетния дъжд
потънали завинаги са в локвата
на спомените каменни и сиви...

И ако падаща звезда в нощта
роди в сърцето ни сияйно чувство,
то значи ли смъртта презряна,
че станала е кръстопът на наща същност?..

И заслепени от страстта
в препускане живота сме си пропилели.
Или в очакване и самота
върху подвижни пясъци сме спрели...

Като във детски грейнали очи,
очакващи желания подарък
мечтаем да се преродим
ефирни, обляни от любов и без остатък...

Като окъпани във злато есенни листа
отронват се безмълвно дните ни,
поели своя път към вечността...