***
някой ден ще бъда
приличен,
сериозен човек
със сиви очи.
наистина.
ще имам
плътен,
тих
глас,
който се спуска
по бурите
така достолепно,
че ги
укротява
и нито един повей на вятъра няма
да роши косите ми.
ще бъда
сипкав в леглото рано
сутрин..
истински здрач
вечер.
свит на кълбо
няма да боли от другите,
няма да се давя
в милите черти
на лицето срещу мен,
няма да се увесвам
на дърветата,
да съм солен вкус
на върха на езика
и никога бесен.
бесен като мъгла,
луд
като гръмотевица.
и ще си
спомням
как с вдигнат към
небето пръст
предизвиквах
светкавици,
толкова гневен,
че се свивах
в ръцете ти,
дишах в
шепите ти,
точно под сърцето ти
пях,
питах с устните.
толкова бесен
никога повече.