автор: ombra

„Това е. Лоша година се случи. Когато се случи лоша година след нея обикновено се случва още по - лоша. Не искам да мисля. Не мисля, просто ти разказвам. Дори не ти искам професионално мнението, само ме слушай.”

Тя вече говореше, така че нямах избор. Слушах я. Правеше се на силна, но всъщност бе слаба. Можеше да заблуди някой, който не я познава, но не и мен. Познавахме се от години. Непредвидима беше. Непредвидимите жени винаги са ми били слабост. Дори и само от професионална гледна точка, a тя освен жена беше и приятел. Непридвидим приятел. Обичах си я, за това я и слушах навръх Коледа.
Вчера той с най - милата си усмивка и казал - ‘Ако тогава аз те бях изнасилил сигурно щеше да ти хареса’. ‘Щеше да ти хареса’ – повторил със замечтана усмивка. ‘Ти си извратен’ – казала му. ‘Знам’ – отговорил и с още по - широка усмивка. Благовиден чичко с бащинско излъчване. На няколко пъти усещала как ръката му леко притискала шията и в областта на сънната артерия докато я прегръщал. Сигурна била, че му се искало да натисне по - силно. Защо била с него въпреки всичко това? Интересно и било. Дали би могъл да убие. Според нея, насилието го възбуждало, но бил страхлив. Според нея бил. Искала да си докаже, че всички педофили са страхливи. Интересно и било какво има в хората. Разказваше разпалено - "Питам се, какво ли има в душите на хората, в най – тайните им кътчета, в най – скритите, там където никой не допускат да проникне – пресегнах се и запалих поредната и цигара, а тя продължи със светнали очи – Никога няма да забравя ‘Хладнокръвно’ на онзи журналист Т.Капоти - знаеш ли - Осъденият на смърт докато чакаше изпълнението на присъдата си заобича една катерица, единственото живо същество което идваше при него за това време. Човек поставен при екстремални обстоятелства е способен на всичко, дори и на обич. Това звучи, като лека инверсия на твърдението, че в екстремални условия си способен да убиеш. Понякога убиваш в ежедневието си, а за да заобичаш е необходим смъртен прецедент. Думите могат да се завъртят всякак. Както и душите на хората. Те не подозират какво се таи дълбоко у тях. Не го подозират докато то не се случи и не излезе на повърхността. Защо ли ти го разказвам точно на теб. Питах го вчера този благовидния как би обяснил с две думи нашата връзка."Жестока любов" – каза. Повече не питах. Не исках да ми обяснява какво разбира под ‘жестока любов’ - учудващото е, че сам продължи. - "Не е като да не мога да те откъсна от себе си, но ще ме заболи". Него ще го заболи. Него го е страх от болката, но му харесва да си мечтае, че я причинява. Разказвала ли съм ти как веднъж спасих една жена? Написах един разказ и убиецът го прочете. После той ме намрази, но тя спечели живот. Вероятно и не подозира, на кого дължи живота си. Няма значение, важното е, че е жива. Това е важното. Е, аз рискувах своя, но аз съм свикнала. Не, не се изживявам като отмъстител. – тя се усмихна и продължи – Познаваме се и знам какво си мислиш.
Не, не се изживяваше като отмъстител. Просто си играеше на живот и смърт, като залагаше нейния живот. Беше си нейния живот и можеше да си го залага. Понякога ме притесняваше с тези истории. Знам, че бяха истински. Направих и второ кафе, изтисках един лимон, сложих и лъжица мед, разредих го с вода, запалих и поредната слаба цигара, усмихнах се и казах – "Хайде да си говорим за весели неща, все пак днес е Коледа". "Хайде" - Тя веднага превключи на друга тема. Сега ще ти разкажа една весела история. Знаеше много истории. Разказваше и се заливаше в смях. Заразително се смееше. Накара ме и аз да се усмихна. Непредвидимо.