автор: angar

Понякога, понякога,
понякога си мисля аз за теб:
нормален ли, резонен ли,
бе твоят край, или нелеп!

Каква беда, какъв кошмар -
животът, с първата плесница,
да умъртви такъв талант,
такава сладкопойна птица!

И как – и друг голям поет,
написал книгата за тебе -
макар и закален боец,
не издържа и се застреля!?

И той избърза – и сгреши!
Животът подло го измами,
че неговият идеал
е бил несправедлив и срамен!

Не те упреквам ни за миг –
че от живота дезертира!
Щастлив е който сам избира
как да живее и умира!

Нормално е един поет,
ако не се самоубие,
да бъде мразен, клеветен,
и на дуел да го убият.

Навярно аз не съм поет,
щом като още продължавам,
на всички удари напук,
да бъда жив, да оцелявам!

Но аз след тебе се заклех:
животът както да ме бие,
да не завърша като теб –
мен трябва друг да ме убие!