автор: angar

Понеже беше топла тази зима,
конякът, който Дядо Мраз го взима -
носът му да не мръзне във шейната -
накрая го ударил и в главата!

И той се килнал наназад в шейната –
връз куп от дунапренени кутрета,
връз плюшени маймунки и мечета,
връз блок с боички и една читанка,
а и – разбира се – върху Снежанка!

И под кожуха щом се озовали,
те се прегърнали,
затоплили се и заспали!

Еленчетата още повървели,
но стигнали до кръстопът и спрели.
И като постояли, постояли,
подвили под коремчета краката
и легнали във впряга пред шейната.

От тишината Господ се събудил –
че не звънят звънчета се зачудил?!.
Размърдал с вежди облаците бели
и вижда – че еленчетата спрели,
а пък Снежанка с Дядо Мраз – че спели!

Той ги събудил, но не им се скарал,
а само да побързат им е казал.
А никой друг за да не разбере,
решил за час и времето да спре!

Обаче мен – нали съм атеист –
магията на Господ не ме хвана:

нормално под юргана се събудих,
защо не се разсъмва - се почудих,
но после всичко сам си обясних
и го споделям с вас – чрез този стих!