автор: sylvia_doncheva

Взех вряла вана. Чак до стопляне на вътрешностите. Свалям поне 2 слоя епидермис и като модификация на клишето пия червено вино, вече по-топло от необходимото. Мократа ми коса е приятно дълга. Парата е приятно задушаваща, като след внезапен оргазъм. Пяната отдавна се е стопила и вече виждам,изменено заради материята на водата, голото си чисто тяло, но пак нищо не мога да измисля за нас.
Може би утре сутрин, след кафето и цигарите, на тоалетната чиния едно “Еврика” ще ме тресне по главата. Отхвърлям го, толкова сутрини не ме е треснало, при все силата на тоалетните мисловни проблясъци.
Най-накрая ставам и събличам остатъците вода от себе си, поглеждам мократа си мека кожа, която започва да диша с пълна сила и обличам светлосиния стандартно пухкав халат с бродирана фигурка на дясната гръд, която адски дразни зърното и затова трябва да се преметне добре над лявата предна част. Гъбясалата ми от киснене лява ръка изтрива запотеното от свян, че е видяло голото ми тяло, огледало, прекрасна 4-орна рима!!, и виждам топлото си меко лице с алени оттенъци по издадените части. Забравям чашата с вино, но след втората крачка спирам сковано, връщам се на заден ход и я взимам отработено с дясната.
Ура, време е за цигара!
Пак нищо не измислям. Може би не трябва целенасочено да размишлявам до стигането на някакво решение. А толкова искам нещата не просто да се случват, а аз да ги провокирам, но умишлено, а не защото нещо съм направила, обикновено сбъркала, и гълтам на големи дерящи залъци последствията! Докато се усетя цигарата и виното ми са свършили – едно вкусно съчетание, заради часа от денонощието, недостига на мисли в главата ми и липсата на разумен вътрешен гайд за действие, изкъпаните ми доволни ръце, жадните ми сетива, загрятите ми вътрешности, олекналата ми и нова кожа и вероятно заради добрите производители.
На вратата се звъни. Офф мразя такива изненади! Поглеждам – жена е, не я познавам. Косата ми е прекрасна, затова отварям. Добре де, и защото не ме е страх, ако беше мъж нямаше да отворя. Тъкмо да кажа нещо, мамка му – каквото и да било, всяка дума и мисъл изчезнаха на секундата – познавам я... Заравям дясната си ръка в косата, а после инстинктивно оправям халата, оправдавам се с това, че тъпата бродерия ми дразни дясното зърно, но всъщност толкова искам да се прегърна или да се набия, че отворих толкова бързо тая врата. Не намирам реплика, мълча като...като риба на сухо – това е първото, което ми идва в главата, колкото и да е тъпо, после решавам, че трябва да я оставя тя да говори, нали за това е дошла, освен ако не иска да ме пречука, пфу! че съм и гола, по-лесно ще ме нареже, гадост!, няма да се защитавам, няма да се оправдавам, няма да бъда излишно мила, няма да се бия, никакви цигански шамари и простотии!, освен ако не се наложи да се боря за живота ми, ако все пак е решила да ме убива. Държа си езика зад зъбите, държа го, държа. И никакво, ама никакво повишаване на тона!
Губи ми се картината как стигнахме до хола и как й наливам вино, последното от тая бутилка. Не говоря, поне не на глас и поне не засега, слушам спокойните й думи и си мисля – да, хлапачката съм аз, тя е една уравновесена жена, нищо, че прилича на леличка и пак е с шушлякова шуба като по снимките. Настоях да не се събува, все пак съм франкофон. Ходи на фитнес по-често от мен и вероятно е по-арт в главата си, но аз пак съм просто красивата, макар и не зеленоока и не защото съм по-млада, дори и в халата ми със средна мекота пак изглеждам адски по-добре. Винаги съм си мислела, че е или страхотен човек, или прави страхотни свирки, или и двете заедно – едно задоволително съчетание, което изглежда зле и има кофти излъчване, поне за мен и за всичките ми приятели. Даже единият ми брат, който е спал с половината жени в държавата и не отказва на никоя следваща, каза, че не би си легнал с нея, освен ако не го помоля да се прежали заради мен. Вероятно това звучи ужасно. Пак се отнасям, вероятно заради виното и врящата вана. Не паля, не цигара, а вътрешно с плътен и ядосан глас. Не мога да се позная – по-спокойна съм от зубрачка, която става по желание на втория урок от започването на учебната година. Тя не пуши, затова аз пуша двойно. Оправям нервно на масата маслата, които чакат да положа на тялото си – безуспешно. Извинявам се и отивам до банята, за да изпусна ваната, едва влизам, затварям вратата някак си от срам и докато водата, вече просто топла, се завихря в сифона аз се смея истерично, запушвайки уста. Осъзнавам се. Сериозно! Знам, че разглежда маслата ми – онези на масата и другия вид по стените. Нали е арт – логично е това да прави, и нали ми завижда за красотата – значи пак е логично да ме разглежда от другата страна на женското. Поглеждам се в огледалото, удрям си два леки шамара, за да избия лудото от главата ми и излизам, пфу! още по халат със споменатата вече неколкократно бродерия, но влизам в стаята прилична.
Сядам, кръстосвам крака, тя поглежда червения ми педикюр и започва да ми говори за него. Не за педикюра, за мъжа. Тънките й устни не спират, а моите – плътните пак пушат и мълчат. Изпих половината чаша. Дали я слушам или повече от половината неща, които ми наговори вече са минали през мен?! Пак ме напушва онзи истеричният смях и не мога да го задържа вътре, вече играе на ластик с гласните ми струни, като оная игра на ластик, дето я играехме като момичета – ема, еса са и т.н., не мога повече, навеждам се да взема следваща цигара, бодящата бродерия се отваря и тя вижда откритото от тялото ми. С периферното си зрение сканирам изражението й. Тогава просто не издържам и смехът ми излиза, по-бял от мен самата, по-силен от лавина, по-гърлен от завой, взет на 4-та. Тя става, не мога да я погледна дори, а как да я изпратя?! Смехът ми не спира, той е прекрасно гласовито чудовище, което се радва на къпаното ми тяло, обича ме безумно и с цялата си честотна материя обгръща чернокосата ми гостенка.
Предпочитам ти да беше дошъл на нейно място.
Имам официалното разрешение на жена ти да те чукам 2 пъти в седмицата и един уикенд на 2 месеца.