автор: dexoster

Понякога сме непонятно зли
пред хората, които ни обичат.
Защо ги караме да ги боли
нали с нюансите си ни привличат?

Защо не вярваме че съществува
онази искрена любов, разбирам
всеки тайничко си я сънува;
какво е нужно за да се събудим?

Какво е нужно за да си представим,
че в лютна зима, всички са до нас
и няма злоба помежду ни, вярвам
в теб, и в мен, и нея - всички вас.

Ръката твоя протегни към мен
не бих те изоставил щом душа
сиротна е ранена, а сърцето в плен
сълзите нека Аз да пресуша.

Тогава ще се моля пред олтара -
ако ли всички на земята се разкаем
за всичко що сме сторили по-рано,
узнайте - в рая на земята ще живеем.

Но знам едно - не може да съм сам
и други моят зов ще огласят.
Когато заедно прегърнати застанем,
на Коледата стават чудеса!