автор: ledena

В жарта пристъпих с твоя лик в ръце.
Разпалените въглени се пръснаха,
попарени от моите нозе.
Стопи се снимката в ръцете ми.
Безпомощно се спуснаха надолу:
уплашени,самотни,разтреперени...
Усетих студ,нагазила в жарта.
А въглените нагло се присмиваха.
Измръзнала сред тлеещият огън,
на въглените нагло изкрещях:
-Аз нестинарка може да не стана,
щом стъпвам върху камъни студени.
По-важното е, че не стана рана.
Нозете ми са просто уморени..