автор: Lynn

този страх да бъдат каквито са:
мъртви.

поне не са вън на улицата.
те внимателно гледат да стоят вътре, тези
клисави луди, които седят сами пред телевизорите си,
чийто живот е пълен с консервиран, осакатен смях.

техният идеален квартал
с паркирани коли
с малки зелени морави
с къщички
малките врати, които се отварят и затвярат
при гостуване на роднини
през почивните дни
вратите, затварящи се
след умиращите, които умират толкова бавно
след мъртвите, които са все още живи
във вашия тих среден квартал
на криволичещи улици
на агония
на объркване
на ужас
на страх
на невежество

куче, застанало зад ограда.

мъж, смълчан зад прозореца.