А аз съм клоунът
в спектакъла на тази вечер,
озъбен до уши, заразно смешен,
ще пълня чашите със смях, ще пея
за обич, за раздяла, и за още нещо.
В бенгалските огньове на очите ми
ще изгорят до дъно всички свещи,
ще бъде шумно, а отвътре – тихо,
ще шепна себе си, и теб, и още нещо.
И в празното на празника потънали,
ръцете ми от нямане ще са горещи,
ще търсят светлина във всеки ъгъл
и ще рисуват. Рождество, любов
и още нещо.