Знам, непотребен съм,
но го отхвърлям още,
измислям си "дела"
безсмислени и мними
задачки лесни, изпълними,
зависещи донякъде от мен.
Нескопосно думоподреждане
ръбато, недовършено, без рими
подвежда ме,
лъжата подари ми,
че струва си да кажа
и турна в сайт
в раздел "Поезия",
да кажем.
Чете ме някой, коментира,
може би и с ирония,
преглъщам и не спирам,
това ми са утеха и пирони
за моята къщурка
(от наколните)
паянтова
над езерото от мечтите
болните,
укрепва крехката ми вяра,
че все още
все нещо знам
и нещо още мога
излишно за околните,
но позволено ми от Бога.