автор: idan1

Бряг в тръни
цял потънал,
туък-там
закътани места,
дали въдица
оттам да хвърлиш
или на бавната вода да
да се любуваш.

Мъглива утрин, хладна,
въздушен изстрел
тихо тракна,
завъртя бутилка
във водата.
Пламък буен,
език огнен
прогони студа, тъмата.

Вперил поглед
в плувка неподвижна,
симпатяга - оптимист,
с дълга пръчка в ръка,
безмълвно на
рибките говори,
с надежда - златната
да го споходи.

Самотна не ще
да е реката,
след уморителния бяг,
лениво доближава
на по - голямата сестра
прегръдката здрава,
в ново начало
напред продължава.