Старият свят:
Вълна!Не може! Спри! Върни се ти! Бъди тъй мила!
Ти толкова огромна никога не си тук била!
Защо си толкова ядосана, жестока?
Защо тъй вие със раззинала уста потока?
Откъде са пръските проливни, и мрак, и шум лети,
И урагана твой защо тъй злобно там ехти?
Вълни се вдигат и препускат като луди...
Стой!-На тебе заповядвам! Дотук със свойто чудо!
Всичко старо - е закон, стълбове гранични и страните,
Мрака безпросветен , чер, диви нужди на дедите,
Каторга на душите, кръгът на дълбините,
Покорните жени, и властването на мъжете.
Пирът е невъзможен за кой е гладен, гол,-
Суеверната тъма, познатият божественний глагол,-
Не пипай ти това, не докосвай нашите светини!
Мълчи! Аз построил съм надеждни твърдини
около човечеството, и здрава там е моята стена!
Но още ти ръмжиш? Все тъй растеш вълна?
Водовъртеж кипи, тъй виейки немилосърдно;
Ето часослова стар, правото на векове усърдно,
Това е ешафод във твойто отражение проблеснал ,
Краля наш не пипай! Уви , той веч е потънал!
Не оскърбявай ти светците, далеч от тях ти стой!
Спри- това е съдията! Спри- това е епископа мой!
Сам бог ти заповядва- Спри! Назад!...
Какво! Не слушаш ти! Заплашваш моят свят познат-
Да унищожиш и мен, и този свят тъй мирен?
Вълната:
Ти мислеше,че аз съм прилив? Аз съм потоп всемирен!
1871 год.
Виктор Юго