автор: pisana

Нима човек е бохча модни дрехи?
Подредени, закопчани тук-там
в ръцете на нежната, дългокоса,
сияйно- обичаща.
Покрила плът с ябълкова коричка
закриляща месеста част и надежда.
От света и семенцата на цветя,
които парнат ли с дъх всеотдайността
ще покълнат, изменяйки първообраза.
Тя е утроба.
Човека е празен, натежал от липса .
Пълни се с поглед.
Негова е,
а безопасен букета цветя.