Понякога си тук
и си различен.
Присядаш
и ме гледаш дълго.
Докато кестенът
в очите ти разцъфне.
Рисуваш нощ
по бялото ми тяло.
И после бавно
ме извайваш с устни,
докато пръстите ти
бързат да усетят
познатите извивки
на страстта ми.
Тогава ставам извор.
И ме пиеш.
А в скута ми
простенва тъмнината.