автор: Alba

чувството, което ме подтиква

знае мисълта ти
която язди веселопеда
от моето детство

опънати спиците му
са в слънчогледовите ниви
на селцето

колелата са преминали
цялата пътека на мечтите
завити в месала пред огнището

извитото кормило
е осторожно в пътя
на надеждата

който на разсънване
петела ще изпее


"Когато сте заели най-ниската позиция на извитото кормило с глава надолу, ще видите че почти не усещате насрещен вятър."