автор: DamaKupa

В сивотата на дните ми
бресна искра,
чиста, като малка звезда.
Падна в ръцете ми,
засия,
искрица надежда,
себе си да подредя!
Ще изтупам от пътя
прашния под,
ще го отрупам
с цветенца любов.
Ще оставя искра пред
входия праг,
за да не пуска в дома,
скръб, сълзи и печал.