Разнежен и отслабнал, жертва на много
дъждове и много студове, позеленял от мъх
Меките ти скули, твоите големи
Затворени клепачи към целта тихо вървят,
Към отзивчивия разпад, разтварянето
В Космоса, в безформеното безгранично.
Все още чезнещият жест оповестява
Благородството на кралската ти вест
И все още търси във влага, кал и почва
От формата освободена, съвършенството на своя смисъл.
Ако утре бъде корен или шумулене на листа,
Ако бъде вода и отрази чистотата на небето
Ако се извие като бръшляни, водорасли, папрат –
Ще бъде образ на обрата на всички неща във вечното единство
Херман Хесе