автор: Rumir

Не се разпиляваме скрито по вятъра,
вече се виждаме, даже усещаме.
До скоро подрязани бяха крилата ни
остри пера ни пробиват горещо.

От душите ни странно проплакали,
няма копнеж по празни надежди.
Не пълзи по слюнка от паяжина
живота ни – макар и повреждан.
Виждаме всичко през полета
даже себе си виждаме – целите.
Родени сме да ви кажа - отколешни
и тук ще пребъдем – временно.

Но затрепват очите ни - дяволски
във огън изгарящ сълзите ни.
Да кръщаваме време е – вярата,
защото ни трябва - езическа.