автор: infinity

[Неделя]

Очевидно е сиянието
в тихите капчуци на смеха ни.
Скрий го...,
цветовете му са облачни и крехки
като люспи от нирвана.

[Събота]

Сталактонът плъзва с тишината
в пещерните дупчици на думи. А те
сърдечно и отнесено ще я отскубнат.
Приготвили са ни прозрачен ковчег,
по който да гравираме зимите от лицата си.
Скрий ни под дъното,
твърде високо за описания.

[Петък]

Нощта никога не е била сънна чешма,
от която изтичат луните ни.
Нещо повече, луната никога не е била
драскотина – мост под очите ти.

[Четвъртък]

Скрий ни.

и [Сряда] ще стане наниз от елмазени часове.
Ще прережа връвта в секундата пред олтар,
вдигнат от напълнели мълчания.
Безпластов венец около безимен кръст
ще расте над корема ми
като сянка от грабливо съмнение.

[Вторник]

В аквариум вятърен пясъчни замъци спират.
Болката ми е риба с окраска на лъвско движение.
Няма как да изсмуча синьото от водите `и,
което я прави толкова истинска,
че задълго прилепям себе си
до най- плоската си измама и я обиквам,
както обиквам ръцете ти. Скрий ме
в петната на ирисите си. Остави ме да падам.
Един живот и една смърт да приключат,
за да се почне.

[Понеделник]

От светлосенките по бедрата ми,
от звездните сипеи на целувките ти,
от лунния залив на всички импулси,
и трезвото свлачище на бледи кафези
с хранилища... Скрий ни
от плочите сивкави
и клюновете на сакати птици,
задраскали цяло небе
после ятото си.

[The Bad Colour]

Вървим през поле. С червени листа е засипано.

И задъхваме времето– претопено сребро,

между дланите си.

А днес ни срещнах на бялата улица и отминах.