Измислих заповед - най-нова.
Към себе си, разбира се, единствено.
Защото, казват, лошо е
във всичко винаги да търсиш смисъла…
Затуй си забраних
главата си нагоре да повдигам,
да търся оня чуден щрих,
със който всичко е неповторимо;
да бродя в дебри непознати,
макар че туй омайва ме, признавам;
да следвам пътища чудати,
все водещи в места незнайни;
да слушам думите фалшиви,
укрили истини лъжовни;
да следвам чужди пориви, не своите,
макар понякога бунтовни…
Дааа - всичко туй си забраних…
И имах най-похвално намерение.
Аз просто не обичам да горчи,
Но… кой ли е създаден за мъчения?!
*… последен предпоследен вариант…
:)