автор: 0805

Пред прага на поредното начало
гори студът от минали съмнения,
насъскани снежинки тихо хапят
лицето ми. И по гърба се стелят
изплашените пипала на самотата,
пулсира сняг в преплетените вени,
а пътят е и дълъг, и обидно кратък,
белязан до секунда от безвремие.
И нощ след нощ се пренаписвам
с ръце, препълнени от празнолуния.
Единствено да се събудя искам.
И пак да се науча да сънувам.