автор: rajsun

(продължение 5)

Юда скри няколко динария и това се разбра благодарение на Тома, който случайно видя колко пари бяха дали повярвалите. Можеше да се предположи, че това не е първата му кражба и всички възнегодуваха. Разгневен, Петър сграбчи Юда за дрехата и почти го довлече до Исус. Уплашен и пребледнял, Юда не се противеше.
- Учителю, гледай! Ето го смешника! Ето го – крадец! Ти му повярва, а той краде от нашите пари. Крадец! Негодник! Ако позволиш, аз...
Но Исус мълчеше. А като го погледна внимателно, Петър бързо се изчерви и отпусна ръката, с която държеше Юда за дрехата. А той срамежливо се оправи, погледна Петър изпод вежди и покорно се престори на разкаял се престъпник.
- Така значи! – сърдито рече Петър, излезе и тръшна вратата. И свички негодуваха и казваха, че за нищо на света няма да останат с Юда. Но Йоан нещо се сети и се шмугна през вратата, зад която се чуваше тихият и дори като че ли ласкав глас са Исус. И когато след малко излезе оттам, беше блед и помръкналите му очи бяха почервенели като от скорошни сълзи.
- Учителят рече... Учителят рече, че Юда може да взема пари колкото си иска.
Петър сърдито се изсмя. Йоан му хвърли бърз и укорен поглед, целият ламна изведнъж и смесвайки сълзите с гняв, възторга със сълзи, възкликна:
- И никой ни бива да брои колко пари е получил Юда. Той е наш брат и всички пари са негови, както и наши, и ако има нужда от много, нека да взема много, без да казва никому и бед да се съветва с никого. Юда е наш брат и вие тежко сте го обидили – така рече учителят... Срам за нас, братя!
На вратата стоеше бледният, криво усмихващ се Юда. Йоан с лека стъпка приближи до него и три пъти го целуна. След Йоан, споглеждайки се, смутено приближиха Яков, Филип и другите – след всяка целувка Юда отриваше устата си, но мляскаше силно, сякаш този звук му доставяше удоволствие. Последен приближи Петър.
- Всички тук сме глупци, всички сме слепи, Юда. Само той вижда, само той е умен. Може ли да те целуна?
- Защо не? Целувай! – съгласи се Юда.
Петър крепко го целуна и силно каза в ухото му:
- Пък аз едва не те удуших! Другите леко, а аз направо за гушата! Не те ли заболя?
- Малко.
- Ще ида при него и всичко ще му разкажа. А и на него се бях разсърдил – мрачно каза Петър, като се стараеше тихо, бешумно да отвори вратата.
- Ами ти, Тома? – строго попита Йоан, който гледаше какво правят и какво говорят учениците.
- Аз още не знам. Трябва да помисля.
И дълго мисли Тома, почти цял ден. Разотидоха се по свои си работи учениците и вече някъде зад стените гръмко и весело се провикваше Петър, а той все още мислеше. Би го направил по-бързо, но му пречеше Юда, който неотстъпно го следеше с подигравателен поглед и от време навреме сериозно питаше:
- Е, Тома? Как върви работата?
След това Юда домъкна ковчежето с парите и като дрънкаше силно монетите и престорено не поглеждаше Тома, започна да брои:
- Двадесет и един, двадесет и два, двайсет и три... Гледай, Тома, пак фалшива парá! Ах, какви мошеници са всички хора, дори за дарение дават фалашиви пари... двайсет и четири... А сетне пак ще рекат, че Юда ги и откраднал... Двадесет и пет, двадесет и шест...
Тома решително се приближи до него – беше вече привечер – и рече:
- Той е прав, Юда. Дай да те целуна.
- Така ли? Двайсет и девет, трийсет... Напразно. Аз пак ще крада. Трийсет и един...
- Как може да се краде, когато няма свое и чуждо? Ти просто ще вземаш, колкото ти е нужно, брате.
- Ти май се подиграваш, брате? Помисли, добре ли пъстъпваш, добродетелни Тома, като повтаряш неговите думи? Нали той каза “свое”, а не ти? Той ме целуна, а вие само омърсихте устата ми. И досега усещам как пълзят по мене мокрите ви устни. Това е толкова отвратително, добри ми Тома... Трийсет и осем, трийсет и девет, четридесет. Четирсет динария. Тома, искаш ли да ги провериш?
- Той е наш учител. Как да не повтаряш думите на учителя си?
- Да не би Юда вече да е без дрехи? Мигар той сега е гол и няма кого да хванете? Ще излезе учителят някъде, а Юда пак, без да иска, ще открадне три динария – дали няма да го сграбчите пак да яката?
- Сега вече знаем, Юда. Сега разбираме.
- А нима учениците нямат лоша памет? И нима всички учители не са били лъгани от своите ученици? Ето, вдигне учителят пръчката – и учениците в един глас викнат: знаем учителю! А щом си иде да спи, учениците казват: какво ни учеше учителят? Та и вашата. Тази сутрин ти ме нарече крадец. Тази вечер ми казваш брат. А как ще ме наречеш утре?
Юда се засмя, леко повдигна тежкото ти, звънтящо ковчеже и продължи:
- Когато духне силен вятър, той вдига от земята боклук. Глупавите хора виждат боклука и казват: Я, вятър! А това е смет, добри ми Тома, стъпкани магарешки фъшкии. Срещнат стената и укротено падат до нея, а вятърът лети, лети нататък, добри ми Тома.
Юда вежливо посочи с ръка отвъд стената и пак се засмя:
- Радвам се, че ти е весело – рече Тома. - Но много жалко, че в твоята веселост има толкова злост.
- Как да не бъде весел човек, когото толкова са целували и който е толкова полезен? Ако не бях откраднал трите динария, как Йоан щеше да разбере какво е това възторг? И нима не е приятно да бъдеш куката, на която окачват да съхне: Йоан – подмокрената си добродетел, Тома – проядения си от молците ум?
- Струва ми се, че е по-добре да си отида.
- Но аз само се шегувам. Аз се шегувам, добри ми Тома. Искам само да разбера наистина ли имаш желание да целунеш стария, противен Юда, крадеца, който открадна три динария и ги даде на една блудница?
- На блудница ли? – учуди се Тома. – Това каза ли го на учителя?
- Ето, ти пак се съмняваш, Тома. Да, на блудница. Но да знаеш, Тома, колко нещастна беше тая жена. Два дена троха не беше слагала в устата си.
- Сигурен ли си? – смути се Тома.
- Да, разбира се! Нали тези два дена бях с нея и гледах, че нищо не хапва, а само се налива с червено вино. Залиташе от изнемога и аз падах заедно с нея...
Тома бързо стана и како се отдалечи на няколко крачки, му рече:
- Изглежда, в тебе се е вселил сатаната, Юда!
И тръгвайки си, чуваше в припадащия мрак как жално подрънква в ръцете на Юда тежкото ковчеже. И сякаш се смееше Юда.
Ала още на другия ден Тома трябваше да признае, че е сбъркал с Юда – толкова обикновен, мек и в същото време сериозен беше Искариотецът. Той не се кълчеше, не се шегуваше злоречиво, не сквернословеше, не се кланяше и не оскърбяваше, а тихо и незабележимо вършеше домакинската си работа. Беше повратлив както и преди, сякаш имаше не два крака като всички хора, а цяла дузина, но тичаше безшумно, без викове, вопли и смях – оня кикот, който приличаше на смеха на хиена и който съпровождеше всичките му предишни действия. А когато Исус започнеше да поучава, той кротко сядаше в ъгъла, кръстосваше ръце и крака и гледаше с големи си очи толкова хрисимо, че мнозина забелязваха това. И за хората престана да злослови, и повече мъчеше, тъй че сам стротият Матей сметна за възможно да го похвали, като рече с думите на Соломона:
- Скудоумният изрича презрение към ближния, а разумният си мълчи.
И вдигна пръст, с което намекваше на предишните злоречия на Юда. Скоро всички забелязаха тази промяна в Юда и се зарадваха, и само Исус го гледаше все така чужд, макар с нищо да не показваше своето неодобрение. И самият Йоан, комуто Юда оказваше голяма почит като на любим Исусов ученик и като на свой застъпник в случката с трите динария, също започна да се отнася с него по-меко и понякога дори подхващаше разговор.
- Как мислиш, Юда – попита го той веднъж снизходително. – Кой от нас двамата, Петър или аз, ще бъде пръв до Христа в небесното му царство?
Юда помсили и отвърна.
- Смятам, че ти.
- А Петър си мисили, че е той – подсмихна се Йоан.
- Не. Петър ще разгони всички агнели с това гласище – чуваш ли го как крещи? Разбира се, той ще упорства и ще гледа пръв да се намести, понеже си вярва, че също обича Исус - но той вече е на години, а ти си млад, той е тромав, а ти си бързоходец и пръв ще влезеш там заедно с Христос. Нали така?
- Да, аз няма да изоставя Исус – съгласи се Йоан.
Същият ден със същия въпрос към Юда се обърна и Петър Симонов. Ала от страх другите да не чуят гръмливия ми глас, той отведе Юда зад къщата, на най-затънтеното място.
- Слушай, ти как мислиш? – тревожно го попита той. Ти си умен, тебе и учителят те хвали за ума, ти ще ми кажеш истината.
- Разбира се, че ти – без колебание отвърна Искариотецът, а Петър негодуващо възкликна:
- Казвах му аз!
- Разбира се, той и там ще гледа да ти отнеме първото място.
- Разбира се.
- Но какво може да направи, когато мястото ще е вече заето? Нали ти пръв ще влезеш там с Исус? Нима ще го оставиш сам? Та нали на теб даде името – Камък?
Петър разпалено сложи ръка на рамото му:
- Казвам ти, Юда, ти си най-умният между нас. Само защо си толкова зъл присмехулник? Учителят не обича това. Иначе и ти би могъл да станеш любим ученик, не по-долу от Йоан. Ала и на тебе – Петър заплашително вдигна ръка – няма да отстъпя мястото си до Него, нито на земята, нито горе. Чу ли?
Тъй се стараеше Юда да угоди на всички, но си имаше наум и нещо свое. И като се държеше все така скромно, сдържано и незабележимо, всекиму умееше да каже онова, което най му допада.
Тъй на Тома рече:
- Плиткоумният вярва на всяка дума, а благоразумният внимава за своя път.
На Матей пък, който попрекаляваше с яденето и пиенето и се срамуваше от това, рече с думите на мъдрия и почитан Соломон:
- Праведният ще яде до насищане на душата си, а търбухът на нечестивците ще бъде в лишение.
Но и приятни работи казваше рядко, като с това им придаваше особена ценност, а повече си мълчеше, внимателно се вслушваше във всичко, което се говори, и си мислеше нещо свое. Когато размишляваше обаче, Юда добиваше вид на неприятен, смешен и в същото време внушаващ страх. Докато се движеше живото му хитро око, той изглеждаше обикновен и добър, но когато и двете му очи спираха неподвижни и кожата на изпъкналото му чело се събираше на страшни бучки, се порждаше тягостната догодка за някакви потайни мисли, кълбящи се в този череп. Съвсем чужди, съвсем странни, съвсем без език, те забулваха размишляващия Искариотец с глухото мълчание на тайната и на човек му се искаше той по-скоро да започне да говори, да се движи, дори да лъже. Понеже самата лъжа, изречена с човешки език, изглеждаше като истина и светлина пред това безнадеждно глухо и неотзивчиво мълчание.
- Пак ли се замисли, Юда? – провикваше се Петър и ясният му глас и лице внезапно разкъсваха глухото мълчание на Юдовите мисли и ги прогонваха някъде в тъмните ъгли. – За какво мислиш?
- За много неща – с кротка усмивка отвръщаше Искариотецът. И вероятно забелязал колко лошо дейстува на другите неговото мъчание, често започна да страни от учениците и много време прекарваше в самотни разходки, или пък се качваше на плоския покрив и тихо седеше там. И вече няколко пъти Тома се стряскаше, когато неочаквано в тъмното се натъкваше на някаква сива купчина, от която внезапно се протягаха ръцете и краката на Юда и се чуваше глумливият му глас.
Само веднъж Юда някак особено рязко и странно напомни предишния Юда и това стана тъкмо в спора за първенството в царството небесно. Пред учителя Петър и Йоан се упрекваха един друг и разпалено оспорваха мястото си до Исус: изброяваха своите предимства, мереха любовта си към него, горещяха се, надвикваха се, дори несдържано се ругаеха: Петър – почервенял от гняв, целият клокочещ, Йоан – бледен и тих, с треперящи ръце и хаплива реч. Непристоен започна да става вече техният спор и взе да се мръщи учителят, когато Петър случайно съгледа Юда и самодоволно се засмя. Погледна към Юда и Йоан и също се усмихна – всеки от тях си спомни какво му е казал умният Искариотец. И вече предвкусвайки радостта от близката победа, те мълчаливо и единогласно призоваха Юда за съдник, и Петър избоботи:
- Ей го умният Юда! Я ни кажи кой ще бъде пръв до Исус – Йоан или аз?
Но Юда мълчеше, дишаше тежко и очите му жадно питаха нещо дълбоките спокойни очи на Исус.
- Да – потвърди снизходително Йоан. – Кажи му кой ще бъде пръв до Исус.
Без да сваля очи от Христос, Юда бавно се навдигна и отговори тихо и тежко:
- Аз.
Исус бавно наведе очи. И леко почуквайки се в гърдите с костеливия си пръст, Искариотецът повтори тържествено и строго:
- Аз! Аз ще бъда до Христос!
И излезе. Поразени от дръзкото му безочие, учениците мълчаха и само Петър изведнъж се сети нещо и с неочаквано тих глас прошепна на Тома:
- Ето какво си е мислил!.. Чу ли го?
(следва)))