автор: Vesan

(продължение)
Той бе обкръжен от двадесет бойни машини.
Стиснал челюсти, с блеснали очи, разпръсна наоколо огън и смърт, унищожи половината от враговете си, останалите принуди да бягат. Частта, която оставаше от вражеската армия, прекъсваше битката. Това беше победата.
Малката фея, въодушевена, пияна от шума и ароматите, се хвърли в ръцете му. Той беше по-горещ от оръдията си. Потеше се, задъхваше се. Усещаше дъхът на барут и хищник. Ръцете му я обгърнаха в стоманен пояс. Тя затвори очи. Ах, каквото реши съдбата…
Изведнъж тридесет завърнали се танка съсредоточиха огъня си върху крепостта на невнимателния войник. Върху металните стени иззвънтяха всичките гръмотевици на Юпитер. Той чу само песента на безпределната сладост, която малкото тяло пееше под него.
Някаква ескадрила пикира върху неподвижната мишена, хвърли върху нея една редица бомби от тридесет тона, после друга, и още една. Страхотна експлозия изхвърли й останките чак до синьото небе. Един топ от десет хиляди тона падна на остров сред океана. От войника, от неговите оръжия и от неговата надменна машина, буквално, не остана нищо.
А феята Пивет разбра, че Господ я беше изслушал, когато, с един единствен тласък, се намери пренесена заедно със своя герой на седмото небе.
(край)