автор: rainy

Sors salutis et virtutis michi nunc contraria
est affectus et defectus semper in angaria.
Hac in hora sine mora cordum pulsum tangite;
quod per sortem sternit fortem, mecum omnes plangite!
Fortuna Imperatrix Mundi

Извиващо, скърцащо, пробиващо, виещо...
Грозно! Протяжно... Хичкок и Кинг във едно.
Надолу, нагоре, и после пак! Усуква ме колелото,
а сърцето ми – хляб по водите на Йордан...
Късат го, сгърчват изсмукани пръсти
и скотски, изпити лица.
Обсебващи, подивели мисли...
Сатанинският ритъм ме дърпа. Надолу, назад.
И оня сън. Черепи, черепи...
… Къде си? Трябваш ми!
Колко ли преекспонирано звучи? И трагикомично.
Изкуствена статуя – залята лава с вода.
Вторачена в точка, крехка, сюрреалистична.
... Всичко е наред. Обещала съм ти.
Нищо, че скубе косъм по косъм Мюнхаузен.

Чакам те. Ще те дочакам. Мактуб...

_________________