автор: Via

Мъдрувам ли,
или се утешавам
със правила, които друг е писал?
Сърцето ми кънти като камбана,
но този звук заспива под езика.

И облаци, по-гъсти от кошмари,
превръщат тази снимка в чернобяла,
свидетел съм на всяка нова старост,
а всъщност въобще не остарявам.

Тук само имената са различни
и дните преминават като влъхви,
с различни дарове, но си приличат,
погледнати отгоре и отвътре.

Светът говори толкова отдавна
че вече не разбирам кой е писал.
Дали дъждът вали навън безкрайно
или валят спасителните мисли.

И в този вавилонски шум и врява
всичко мимоходом си отива.
Мъдрувам ли, или се утешавам,
че бия три пъти на ден за живите