автор: Ranobudniche

Сега ми е студено, не разбираш ли..
Не съм ти рекла толкова неща.
Присвит лежиш. Очите ми са гумени
и не от нещо.. просто ей така.
Прости ми, ако можеш, словоформите,
с които съм те рязала до кръв.
Прости ми.. И неволни и виновните
истерии с неоправдана стръв..
Косите, ако трябва, ще оскубя си
завивка да ти изплета, дори
със нокти ще изтръгна и езика си,
едничко само моля те.. стани..